Историята на Мария

Действащи лица:

Мария - ученичка последен клас в гимназията

Анна - съученичка

Петър (Генади)- приятел (сводник)

Стив - (приятел - брат на Петър, сводник)

Майката - майка на Мария

Баща - баща на Мария

Валя - приятелка

Сервитьорката

Йордан

Радослав

Класната

Сервитьорка в гръцко кафене

Марчела

Сводника

Дядо Йордан

Действие І

Декори

Сцената е разделена на две части. Трапезария (кухня) и детска. Двете стаи са обзаведени добре.

Майката е в кухнята и постила бяла покривка на масата. Нарежда приборите. Слага кристални чаши за вода и вино, като ги оглежда една по една и бърше петната.

МАЙКАТА:

-        Казах му, че тази  машина за миене на съдове не е хубава, ама нали Петрови имат такава и ние да имаме. Омръзна ми да бърша петна по чашите.

Продължава да нарежда приборите. Подрежда цветята във вазата, намества столовете.

МАЙКАТА:

- Всеки ден едно и също.  Закуска обяд вечеря. Добре поне, че продуктите ги носят направо в къщи. Иначе щях да се убивам и по опашки.

Телефона иззвънява. (разговора се води на паузи, за да се изчака отсрещния говорещ)

МАЙКАТА:

- Здрасти Муци.

- Една и съща.

- Гледам телевизия. Едно момиче дойде да ми  оправи косата, а жената която ми помага в кухнята слага масата.

- Не иска до ходи по ресторанти. Повдигало му се.

- Понякога си поръчаме вечеря и ни я носят в къщи, но нали го знаеш колко е капризен.

- Забрави боба дето го вземахме с канчетата от заводския стол.

- Аааааа! Мария ли? Много е добре. В момента е на урок по пияно и шофьора отида да я вземе. Чакам ги да се върнат скоро.

- Оу много съм доволна. Добре, че взехме като Вашата машина. Чашите излизат чисти като планински кристал, като слушам някои как се оплакват от петна и варовик, направо не искам да си помисля.

- Не зная дали ще сме си в града. Имаме покана за "Чифлик". Наши познати, дето съм ти говорила за тях, ни поканиха за уикенда в хотела си. Да поплуваме в минералния им басейн.

- Чао, когато се върнем ще ти се обадя да пийнем по едно малко в ранния следобед.

- Чао!

Затваря телефона и сяда уморена на един стол. Взема огледало и оправя косата си. Взема една чаша, бърши с ленена кърпа варовитото петно и след това бърше сълзите си.

МАЙКАТА:

- "Шофьора отиде да я вземе" - иронично през сълзи

- Защо трябва да се правим на такива каквито не сме? Защо ми е всичко това като душата ми е празна.

- Вече дори вестник не мога да си купя  спокойно.

Оставя чашата без дори да я погледне и се отпуска уморено на стола. След това става, сякаш е чула нещо и поглежда през прозореца (гледа напред в залата.)

МАЙКАТА:

Добре поне, че Мария се връща !

Майката се пооправя и си дава вид, че нищо не се е случило. Мария, Анна и Валя влизат през една от вратите в залата и вървейки към сцената разговарят.

ВАЛЯ:

- Довечера ще е голям купон. Като знам от кога се приготвят за този рожден ден, направо ми е неудобно да не отида. Пък и подаръка дето го купи класа е супер.

 - Вие двете ще дойдете ли? 

АННА:

 - Ако Мария я пуснат сигурно ще дойдем.

ВАЛЯ:

 - Добре чао, До довечера!

Валя се отдалечава и Анна и Мария остават сами много близо до сцената.

АННА:

         (към Мария) - Дойде и нашия час. Сега е момента да метнеш Вашите, че ще си на рожден ден. Дори и да питат някой от класа той ще потвърди.

МАРИЯ:

- Не зная не съм сигурна, че ще ме пуснат. Нашите живеят в собствен свят.  Вместо да ме гледат в саксия ме гледат в клетка.

 - "Не мога да взема решение без баща ти" - кокетно имитира майка си.

 - "Разбрали сме се по този въпрос, нямаш работа навън след 21.00 часа. Всичко го правим за твое добро. Знаеш, че навън е пълно с боклуци"

АННА:

         Добре бе какво искат от тебе? Пълна отличничка си. Свириш на пиано. Имаш награда от олимпиадата по биология. Помагаш им в къщи. Готвиш. Шиеш гоблени.

         Ако аз правех дори само една трета от това което ти правиш за Вашите вече и кола щях да имам.

МАРИЯ:

          Много ми е трудно. От мен се иска да съм послушното момиченце, което да не ядосва мама и тати. Никой не ме пита как се чувствам, от какво имам нужда. С кого искам да разговарям, къде искам да отида. Кой искам да поканя в къщи. Дори забравят да ме питат дали съм добре. Само "Изпитаха ли те днес", "Научили ли си за утре", "Да не закъснееш за урока по пиано", "Лягай си вече е късно"

АННА:

Трябва да ги убедиш да те пуснат  да излезеш.

МАРИЯ:

 Може би е добре наистина да отида за малко на рождения ден. Валя каза, че ще е хубаво, а тя има усет за тези неща.

АННА:

Ти в ред ли си? Моите хора такъв купон ще ти спретнат, че и на 100 години да станеш пак няма да си ходила на токова парти.

МАРИЯ:

 Ще се опитам да изляза, но не съм много сигурна.

АННА:

Действай, знам, че ще успееш. Купона няма да е същия без теб.

Мария се качва на сцената и още по стълбите вика:

МАРИЯ:

 - Прибирам се.

Разглежда как майка и подрежда масата, целува я заговорнически и оправя един от приборите.

МАРИЯ:

Татко няма ли го още.

МАЙКАТА:

- Случило ли се е нещо как мина в училище?

МАРИЯ:

- Нормално - мълчи и продължава да пооправя масата.

МАЙКАТА:

• - Познавам те има нещо? Мълчат
• - Вечерята след малко ще е готова, а и баща ти ще се върне всеки момент.

МАРИЯ:

- ЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪ днес едно момче от класа има рожден ден и всички съученици  ще ходят.

МАЙКАТА:

- Разбрали сме се по този въпрос! - безкомпромисно

Мария влиза в стаята си, хвърля си чантата на леглото и сяда до нея приведена надолу.

МАРИЯ:

• - Какво искат от мен. Всеки ден едно и също. От мен се иска само да уча и да не им създавам проблеми. Да бяха си осиновили един компютър вместо да създават дете.
• - Като вземат да се превземат направо ми се повдига. На всичко отгоре трябва да се преструвам заедно с тях. Постоянно се мерят с някакви богаташи и ги имитират. - лигаво имитирайки майка си "Шофьора отиде де вземе детето от уроци по пиано",... "Жената която ни чисти" - отврът.
• - Постоянно говорят, че са готови да направят всичко за мен и че не могат да ми откажат нищо, а на практика става точно обратното. Те дори не ми подаряват малко от времето си за да си поговорим.

Звучи тиха тъжна музика. Мария е приведена и плаче.

Майката вика от кухнята:

МАЙКАТА:

Мария, ела да ми помогнеш за вечерята!

Мария става бърши сълзите си и отива в кухнята. Безмълвно  започва да приготвя част от вечерята. Майка и продължава да се суети около масата и дори не забелязва, че Мария е плакала. Двете мълчат. Мария прави нещо с гръб към майка си и от време на време бърше сълзите си.

МАРИЯ:

• - Майко, (майката стреснато се обръща)
• - Това излизане е много важно за мен. Досега не съм ходила никъде с класа.
• - Да само екскурзията в 6-ти клас, но тава беше преди 5 години. Аз вече съм на 17. Целия клас ми се подиграва. Какво от това, че съм отличничка, какво от това, че свиря на пиано. Аз съм сама и няма за какво да си говоря със съучениците си. Нямам спомени. Нито хубави, нито лоши. Не съм преживяла нищо с тях. Вие не харесахте нито една от приятелките ми. Те идват с мен до пътната врата и толкова. Дори не са разгледали стаята ми.

Майката става, отива при дъщеря си, прегръща я  и казва през сълзи

МАЙКАТА:

• - Знам!
• - Ние не те заслужаваме!
• - Искаме те само за себе си. В тебе виждаме нашите несбъднати мечти.
• - Но разбери. Толкова много те обичаме, че се страхуваме да не те изгубим.
• - Ще се опитам да поговоря с баща ти!

Бащата влиза и заварва Вария в прегръдките на майка си.

БАЩАТА:

- Добро посрещане, няма що!

Двете го посрещат смутено. Майката бърза да вземе чантата от ръцете му и да я  сложи на мястото и. Мария бърше очите си и се мъчи да се усмихне.

БАЩАТА:

- Има ли нещо което не знам ?

МАЙКАТА:

- Не, но,  Мария има проблем със съучениците си.

БАЩАТА:

- С кои съученици, с онези дето не могат  10 минути да сглобят по едно изречение ли? Боклуци. Завиждат!

Бащата нервно вади цигара и я запалва.

БАЩАТА:

• - Боже, Има ли още нещо което да ми сервираш днес.
• - Не ми стигат олигофрените в службата, малко ми беше и задръстването, долара потъна. На всичко отгоре трябваше да преглътна и новата кола на Спиридонови, сега и лигавщините в къщи.
• - С кои съученици имаш проблеми.

МАЙКАТА:

- Едно от момчетата  има рожден ден и е поканило класа в къщи. Още от няколко дни подиграват Мария за това, че ние отново няма да я пуснем да излезе с тях.

Мария излиза и отива в стаята си. Отново присяда на леглото.

МАЙКАТА:

- Нашето дете страда. Тя ни дава всичко от себе си, а ние искаме и още, и още. Толкова много я обичаме, че дори не видяхме кога е пораснала. Ние май не сме най-добрите родители. Напълнихме къщата си с какви ли не глупости, а оставихме душата на Мария празна. Тя дори не знае как да се зарадва на това което има. Няма на кого да се похвали. Отдавна не сме чували смеха и!

Бащата става и държейки пепелника в ръка се разхожда из стаята. Нервно гаси цигарата и се обръща към стаята на Мария

БАЩАТА:

Мария (високо), Ела! (тихо)

Мария става и плахо влиза в кухнята

БАЩАТА:

Кой има рожден ден?

МАРИЯ:

Йордан, с него сме заедно от детската градина.

БАЩАТА:

Какво работят родителите му?

МАРИЯ:

Бащата му е някакъв шеф в Общината, а майка му е лекар.

БАЩАТА:

Как ще отидеш сама там?

МАРИЯ:

Ако ме пуснете ще се обадя на Анна да мине да ме вземе от къщи.

БАЩАТА:

Коя е Анна?

МАРИЯ:

Момичето с което стоя на един чин. Всеки ден се прибираме заедно от училище. Живее на съседната улица.

МАЙКАТА:

Баща и пътува с корабите, а майка и е в чужбина. Заедно с брат си живеят при баба си. Много хубаво момиче.

БАЩАТА:

Знам ги тези хубави момичета. Половин уиски и са готови.

Всички мълчат напрегнато. Бащата въздиша тежко.

БАЩАТА:

Добре!...........

Облечи си най-хубавите дрехи и покажи на тези боклуци коя е Мария. Но те предупреждавам. Никакъв алкохол и цигари. В 11 часа да си в къщи. С майка ти няма да си легнем докато не се върнеш.

МАРИЯ:

Мога ли......, Мога ли да се обадя на Анна да мине да ме вземе?

МАЙКАТА:

(Плахо и през дълбока въздишка) - Да!

БАЩАТА:

Да, обади и се!

Мария

Татко много ти благодаря. Няма да се изложа. Обещавам. Зная колко много усилия ти струва това разрешение. Тази вечер ще бъда твоята разумна дъщеря.

БАЩАТА:

Ще вечеряме ли в крайна сметка?

Мария отива в стаята си и започва да пише SMS на мобилния си телефон. Майката слага храната на масата.

МАЙКАТА:

Мария, масата е сложена!

МАРИЯ:

Идвам.

Сядат на масата, но Мария си чупи само хапка хляб и не вечеря.

БАЩАТА:

Сега пък какво има защо не ядеш?

МАРИЯ:

На рождения ден ще има всичко. Там ще хапна, не искам да изглеждам като надута пуйка.

БАЩАТА:

Обади ли се на Анна!

МАРИЯ:

Пратих и съобщение ще дойде всеки момент.

Тримата стоят мълчаливо на масата. Бащата се храни нормално, а майката едва, едва опитва от храната. Чува се позвъняване на вратата.

БАЩАТА:

Аз ще отворя.

Става и тръгва  към края на сцената. Отваря вратата.

АННА:

Добър вечер, търся Мария !

БАЩАТА:

Ти коя си?

АННА:

(Смутено) - Аз съм Анна.

БАЩАТА:

Мария, Анна е тук.

МАРИЯ:

Идвам. (отива към тях)

Здрасти Анна. Ще влезеш ли? (бащата хвърля рязък поглед на Мария)

АННА:

(Разбирайки погледа на бащата) Не, не. Ще те изчакам тук.

Мария излиза от сцената. Майката отива при Анна и Бащата.

МАЙКАТА:

Здравей Анна, как си? Майка ти обажда ли се?

АННА:

Благодаря добре съм. С майка се чухме преди десетина дни. Каза, че е доста добре и лятото ще ни вземе при нея и ще отидем на почивка. След 5 години лутане си е намерила постоянна работа. Каза, че говори  езика много добре. Сегашния и работодател бил по-добър и  плащал всички осигуровки. (Бащата прекъсва Анна)

БАЩАТА:

Анна, чуй ме добре! Ако дори и един косъм падне от главата на Мария ще подпаля целия град. Когато отидете на рождения ден го предай на всички.

АННА:

 Всичко ще е наред. Обещавам да се върнем навреме.

Мария влиза преоблечена с хубави дрехи и отива при Анна.

АННА:

(изумена) Аууу от къде имаш тези дрехи. (бащата доволен се оттегля настрани)

МАРИЯ:

Татко ми ги поръча при един негов партньор. Шият само за износ. Много са добри.

АННА:

Много си готина да тръгваме!

БАЩАТА:

Мария имаш ли пари?

МАРИЯ:

Няма да ми трябват, но имам 30 лева.

Довиждане!

МАЙКАТА и БАЩАТА:

Довиждане!

Майката и бащата се връщат в кухнята и сядат едни до друг прегърнати през рамо. Мълчат.

Действие ІІ

 Момичетата слизат от сцената и разговора се води преде сцената, вървейки към дискотеката. През това време декорите се сменят и се преустройват в дискотека.

АННА:

• - Знаех, че ще успееш. Отдавна трябваше да го направиш. Просто ти е бедна фантазията колко моменти от живота си изпуснала.
• - Браво! - Най - накрая успя да излезеш от къщи до по-късно.

МАРИЯ:

    - До но все пак не знам дали съм постъпила правилно. Днес разкрих душата си. Допуснах родителите си до най - съкровените ми притеснения и болки. Те ме разбраха и ми показаха колко много ме обичат, а аз просто ги излъгах.

АННА:

    - Направо ме разплака.

    - Я слез на Земята. Ти кога смяташ да живееш. Като станеш на годините на Вашите. Въобще не си ги излъгала. Просто не си уточнила къде е рождения ден.

МАРИЯ:

• - Анна, ти си единствената ми приятелка и само на теб имам доверие. Заради друг не бих излъгала родителите си.

(Анна прегръща Мария с което и благодари за доверието)

• - Дано си струва. ( през въздишка)

АННА:

• - Мили Боже, Там където отиваме случайни птици не летят. Ако не си с мен, или с някои от моите приятели просто ще си стоиш пред вратата, като беден роднина и никой няма да те покани.
• - В "Трафик" момчетата нямат нищо общо със сълзливите ни съученици. Те са истински млади мъже. Такива дори по списанията не си виждала. Като се замисля, както си се избарала, не Аз, а Ти си за там, с твоите обноски направо ще ги разбиеш. (Смеят се)

На сцената дискотеката е устроена и няколко младежи танцуват. Анна и Мария все още са долу. Стив и Петър се отдалечават настрани и Стив набира Анна по телефона.

Телефона на Анна звъни. Тя поглежда дисплея и се обръща към Мария.

АННА:

Стив е! (Вдига телефона.)

СТИВ:

Здрасти Анна.

АННА:

Здрасти!

СТИВ:

Успя ли да измъкнеш Мария ?

АННА:

Здрасти Стив. След малко ще съм пред "Трафик", но има малък проблем.

СТИВ:

Какво става?

АННА:

Идвам с една моя много добра приятелка и трябва някой да посрещне и нея пред заведението. Нали ги знаеш онези горили - не пускат един мъж с две момичета.

СТИВ:

 Това ли било. Ще уредим нещата. Петър е някъде наблизо и ще го помоля да дойде с мен отвън да ви посрещнем.

АННА:

Кой беше Петър?

СТИВ:

Онзи заради когото беше готова да ме зарежеш. (Стив и Петър се побутват заговорнически на сцената)

АННА:

Стига де. Просто тогава се шегувах, но наистина е много готин. Добре слез малко сме при Вас. Чакайте ни отвън.

МАРИЯ:

Проблем ли има?

АННА:

Какъв проблем бе маце. Ти направо удари джакпота. Знаеш ли кой ще те чака? Най красивия мъж когото съм виждала. На всичко отгоре не си знае парите, но не това е важно. Толкова е добър, такива обноски има, че направо ще сте си лика прилика.

Качват се на сцената и кокетно спират на няколко метра от момчетата. Стив и Петър се приближават.

СТИВ:

Добър вечер Ан! (подава ръка и се накланя за целувка. Разменят любезна целувка, допирайки бузите си)

АННА:

Добър Вечер! Чакай, Чакай да те запозная с Мария.

АННА:

 Стив това е Мария, най-добрата ми приятелка. Мария това е Стив - най-добрият ми приятел.

МАРИЯ:

 Добър вечер приятно ми е.

СТИВ:

Анна, къде си крила досега този ангел. Направо не е за вярване!

АННА:

Стига, че вече започвам да ревнувам!

СТИВ:

Сега е мой ред да ви представя един от моите най-добри приятели!

- Петър, това е Мария, Мария това е Петър. С Анна мисля, че се познавате.

АННА:

Мислиш!? ( всички започват да се смеят)

Четиримата по двойки влизат в дискотеката.

АННА:

Имате ли маса?

СТИВ:

Естествено, най - добрата.

Четиримата отиват на масата и сядат. (На масата има питиета и ядки за двамата.) Петър вдига ръка и до масата се приближава изискана сервитьорка)

Сервитьорката:

- Добър вечер! Какво ще обичате моля!

АННА:

- Секс на плажа? (Мария учудено я поглежда, но Петър усеща недоумението и се привежда над нея.)

ПЕТЪР:

- (на ухото на Мария) - Спокойно това е име на коктейл.

АННА:

- Към него може да ми донесете и от онази, хубавата торта с ром и канела. Да не забравя и едно двойно кафе.

Сервитьорката:

(Към Мария) - За Вас Госпожице! (Мария се смущава и не знае какво точно да си поръча. Петър отново разбира притесненията и се намесва)

ПЕТЪР:

• - Донесете още едно парче торта, помолете бармана да приготви фреш от авокадо и папая и да сложи вътре пресни листа от мента и карамфил.
• - (Към Мария) - Кафе или горещо какао.

МАРИЯ:

• - (Доволна от помощта) - Мисля, че какаото ще е по добре!

ПЕТЪР:

• - Чудесен избор. Добавете и какао моля!

(сервитьорката кима доволно, записва поръчката и се отдалечава)

СТИВ:

• - Петре направо ще ти забранят да влизаш в "Трафик". (Смеят се). Предния път обиколиха половината околия за да ти направят фреш от ананас с прясно кокосово мляко.

ПЕТЪР

• - Стига де! Не ме излагай! (Смее се)

СТИВ:

• - От къде ги знаеш тия глезотии, направо ме разбиваш. (Всички се смеят)

ПЕТЪР

• - В Атина, до моя офис има дневен бар. Тези неща са им в основното меню, а бара не е кой знае какво. Хората просто знаят да живеят.

Мария проявява интерес и се обръща към Петър

МАРИЯ:

- Извинете в Гърция ли работите?

Всички я поглеждат стъписано

ПЕТЪР:

Мария мисля, че е добре да минем на "ТИ", след като седим на една маса. Все пак не сме на официална вечеря.

• - . (Смеят се) - пауза
• - И в Гърция. (Слага ръката си близо до нейната)
• - Фирмата на баща ми има клон там и много често се налага да пътувам до Атина. Работим предимно с американски и английски туристи. Предлагаме им най - доброто от Балканите, но в Гърция много трудно се намират офис служители.

(Сервитьорката носи поръчката и кокетно сервира първо на Мария)

Сервитьорката:

• - Мисля, че коктейла ще ви хареса! Момчето от бара специално излезе да види за кого го приготвя.

МАРИЯ:

• - Надявам се. Балгодаря Ви!

Сервитьорката:

• - (Към всички) - Желаете ли още нещо?

СТИВ:

• - Не благодаря!

ПЕТЪР:

• - Благодаря, засега не.

   Вади банкнота от 20 лева и я пуска в престилката на сервитьорката.

• - Много сте мила! Това е лично за вас.

Сервитьорката:

(Смутено) - Благодаря! Желая Ви приятни мигове в "Трафик", отдалечава се

ПЕТЪР:

 - Друго си е в България. Отвсякъде красота. И обноски и всичко. Малко още ни трябва да дръпнем напред и гърците ще почнат да идват при нас на работа.

СТИВ:

Голям оптимист си!?

ПЕТЪР:

- Първо наздраве и Добре дошли в "Трафик"!

Всички:

- Наздраве! (чукат чаши)

ПЕТЪР:

• - Просто не знаеш за какво става въпрос. Идва ми кандидат за офис асистент и го питам владее ли английски. Нашия обиден от въпроса ми казва, че говори езика перфектно. Питам го за Уорд и за Ексел - няма проблем. За Интернет - бил супер.
• - Викам си това е човека.

( всички гледат Петър в захлас)

• - Добре, че преди да го назнача го накарах да се обади до Лондон да ми направи резервация за хотел. Така ги оплеска, че според него щях да спя в този хотел през 2037 година.
• - Друга пък, като ми направи походката на чупещите се полуоски и като зае "S"-образна стойка до бюрото ми направо паднах. - Казах и, че червените фенери са три преки надолу по улицата.
• - Третата цял ден четеше хороскопи в Интернет и така не можа да изпрати емейл. На агенцията която ми я изпрати казала, че съм с големи претенции и , че ми трябвало професор по държавна администрация.
• - Няма повече да се оплаквам, ще си търся хора от България за офиса в Атина. Нашите момичета са много по-красиви, а за интелектуалното им ниво въобще не трябва да става дума.
• - Наздраве?

Всички:

• - Наздраве?

АННА:

• - Мария ще дойдеш ли с мен да оправя грима си?

МАРИЯ:

• - Разбира се.

(Двете момичета стават)

• - Извинете ни за малко!

(Отдалечават се и напускат сцената)

СТИВ:

• - Ти нормален ли си бе?
• - Кви са тия офиси кво е това чудо.

ПЕТЪР:

• - Спокойно бе. Ти не виждаш ли, че мацката е "S" класа бе. Само дрехите и са за 7 - 800 евро. Тая има пари да ни купи и двамата. Кво да и кажа, че ще я направя танцьорка. Не я ли виждаш, че това и е първото излизане от къщи. Няма да се изненадам ако още е девствена.
• - Тука ще пипаме много внимателно. Лесно няма да стане.

СТИВ:

• - Добре ти ги разбираш тези работи. Само ме предупреждавай да не те издъня някъде.
• - Трябва да предупредим и Анна да внимава какво говори.
• - Дано не е казала предварително кой си.

Двете момичета се връщат - видимо весели. Анна се поклаща в такт с музиката.

Пускат бавна песен и Анна хваща Стив през кръста и го води на дансинга.

ПЕТЪР:

Към Мария -  Ще танцуваме ли?

МАРИЯ:

Нямам голям опит в танците, но това е любимата ми песен.

ПЕТЪР:

При това осветление едва ли някой ще тръгне да гледа кой как танцува. Въпроса е да ни е приятно.

МАРИЯ:

Леко притеснена, но усмихната - Мисля, че ще се справя!

Двамата тръгват към дансинга. Започват да танцуват.

ПЕТЪР:

- Наистина ли не си танцувала досега.

МАРИЯ:

- Наистина.

ПЕТЪР:

- Имаш невероятно чувство за ритъм, странно е, че досега не си танцувала.

МАРИЯ:

- Свиря на пияно и когато ми е тъжно си свиря тази песен.

ПЕТЪР:

- Как може на момиче като теб да му е тъжно.

МАРИЯ:

 - За съжаление е така.

ПЕТЪР:

- С какво се занимаваш?

МАРИЯ:

• - Общо взето от училище в къщи. Ходя на уроци по пиано и солфеж, но нашите казват, че музиката не е професия, а хоби. Тази година завършвам и се чудят къде да продължа образованието си, за да мога да съм им пред очите.

ПЕТЪР:

- Как така?

МАРИЯ:

- Баща ми има бизнес и се страхува да не ми направят нещо лошо. Затова ще ме запишат някъде или задочно или дистанционно. Той е способен и преподавателите да  води в къщи да ми преподават.

ПЕТЪР:

- Как издържаш на всичко това.

МАРИЯ:

- Вече почти съм на ръба. Много ми е трудно, а ги обичам твърде много и не смея да ги нараня.

ПЕТЪР:

- Разбирам, навремето и баща ми не ме пусна да стана футболист, за да мога сега да се занимавам с олигофрени.  Омръзнало ми е да слушам как бизнеса трябва да се движи от най-приближените хора.

Песента свършва и всички се връщат към масата. Петър прави заговорнически знак на Стив, че е успял да стопи дистанцията с Мария (може с вдигнат палец и намигане)

АННА:

Как ли върви купона у Данчо?

СТИВ:

Какъв купон?

АННА:

Йордан от нашия клас навършва 18 години и е спретнал купон у тях. Ние също бяхме канени, но предпочетохме да дойдем в "Трафик"

СТИВ:

А вие кога ще правите купони за вашето пълнолетие?

ПЕТЪР:

Как можеш да питаш дами за подобно нещо?

МАРИЯ:

Няма нищо, след три седмици и аз навършвам 18.

АННА:

А аз вече остарях, навърших ги преди два месеца.

(всички се смеят)

ПЕТЪР:

Ако искате можем да Ви изпратим до купона.

АННА:

Глупости нямаме работа при тези дечица.

СТИВ:

Ако има гаджета защо да не отидем.

АННА:

(Сърдито) Стииииииииив, знаеш, че тези неща ме дразнят!

МАРИЯ:

Мисля, че Петър е прав, а и аз ще съм по-спокойна, че не съм излъгала нашите.

АННА:

Добре де. И без това ние сме най-хубавите, а като те видят направо ще  умрат от завист. 

ПЕТЪР:

Защо говориш така?

АННА:

Досега Мария не е излизала с класа и всички я мислят за смотана. Като я видят тази вечер направо ще се трупясат. А ако Петър влезе с нея,  утре ще свърши житото по магазините.

Всички се смеят.

ПЕТЪР:

Може да измислим нещо по въпроса. Наздраве.

(Отпиват от питиетата и хапват торта)

Ако искате можем да отидем наистина за няколко минути. Просто да им разнообразим вечерта.

МАРИЯ:

Аз съм съгласна.

АННА:

Все пак тази вечер е и твоя. За пръв път си навън. Ще отидем.

Петър прави знак и сервитьорката идва.

Сервитьорката:

Заповядайте моля!

ПЕТЪР:

Сметката ако обичате!

Сервитьорката:

84 лева. -- Мария едва удържа  притеснението си. Петър разбира и леко прекарва едната си ръка през кръста на Мария, а с другата подава на сервитьорката две банкноти по 50 лева.

ПЕТЪР:

Задръжте рестото моля!

Сервитьорката:

Много Ви благодаря. Желая ви приятна вечер и заповядайте отново в "Трафик"

Всички стават. Сервитьорката им прави път да си тръгнат и започва да от отсервира. Отпива от коктейла на Мария и доволно и учудено върти  глава.

• - ( зад гърба на останалите) - Простаци, авокадо и папая - Куинс мултивитамини!!! Смее се. Само листата от мента бяха истински.

Действие ІІІ

На сцената отново се подрежда дома на  Мария. Бащата чете вестник, а майката прави нещо в кухнята и нервно поглежда часовника. 

БАЩАТА:

Единайсет без десет. - (нервно)

МАЙКАТА:

Мария няма да ни подведе.

През страничната врата  долу влизат Стив, Мария, Анна и Петър. 

АННА:

Видя ли го Данчо. Мария като застана пред него и той три минути не знае дали сънува, дали е видение  или е истина. А Петър като си отвори  устата и девойките измряха.

Към Мария- Чу ли Валенцето (иронично имитира)

- "Мария, чак сега разбирам защо си страняла от класа. Наистина си е струвало. Ще ми е приятно ако някоя вечер ме поканите да излезем заедно."

ПЕТЪР:

Направо сте ужасни.

МАРИЯ:

Време е  да се прибирам.

ПЕТЪР:

Остани още малко да си поговорим!

МАРИЯ:

Не искам да разочаровам нашите, вече е почти 11.

АННА:

Аз ще уредя това! Мария ела с мен.

Двете тръгват и се качват на сцената. Отиват до вратата. Звънят на звънеца.

МАРИЯ:

Мамо, връщам се, Анна ме изпрати дори до вратата.

АННА:

 Добър вечер.

МАЙКАТА:

Добър вечер момичета. Радвам се, че се прибирате навреме.

БАЩАТА:

Как мина да не би да имаше проблеми.

МАРИЯ:

Напротив всичко беше супер и ме посрещнаха много добре.

АННА:

Ще може л с Мария да си побъбрим още малко отвън на пейката пред къщата.

МАЙКАТА:

Защо не влезете вътре.

АННА:

Не искаме да Ви притесняваме, а и времето навън е прекрасно.

БАЩАТА:

През въздишка - Добре но не се бавете много.

Момичетата се връщат при момчетата

АННА:

Всичко е наред. Мария има още половин час. Ние със Стив си тръгваме.

СТИВ:

Чао до утре.

АННА:

Чао утре ще се видим в училище.

МАРИЯ:

Довиждане, приятна вечер!

ПЕТЪР:

Довиждане!

Стив и Анна се отдалечават и излизат през другата врата.  Петър и Мария сядат на ръба на сцената, като на пейка. Сцената е затъмнена. Само прожектор осветява тях двамата.

ПЕТЪР:

Притесняваш ли се?

МАРИЯ:

Да малко.

ПЕТЪР:

Зная, че ти е  трудно да кажеш на Вашите  за запознанството. Просто известно време не говори за това.

МАРИЯ:

Не зная, за пръв път ми се налага за ги лъжа, а аз нямам никакъв опит в това. Искам се да разкажа на майка ми за теб, а не зная тя как ще реагира.

ПЕТЪР:

(Смее се) Не е необходимо да и разказваш всичко.

Те ще те питат за рождения  ден на Йордан. Все ще им разкажеш за завистта на съучениците ти, за това как са те гледали.

Ако искаш..........

Ако искаш можеш да ме представиш като приятел на Йордан, който също е бил на рождения ден и съм ти  направил добро впечатление.

МАРИЯ:

Май така ще е най-добре, защото като взема да разказвам със сигурност ще се объркам и ще спомена и теб.

ПЕТЪР:

Ти наистина си много мила. Чак сега разбрах, че излизаш от къщи за първи път.

Но....... Искам да ти кажа, че разбирам Вашите. Ако аз имах такава хубава дъщеря никога не бих я пуснал да излезе от къщи. Света е пълен с боклуци които не заслужават тази красота.

МАРИЯ:

Мисля, че е време да се прибирам.

ПЕТЪР:

Не и преди да ми кажеш кога ще се видим.

Не зная, за прав път съм впечатлен и ми е трудно да изразя чувствата си.

Ти нямаш нищо общо с момичетата които познавам. Те се  интересуват от колата ми, телефона,  часовника, дрехите. Те дори не забелязват дали съм се обръснал или съм брадясал. Виждат ме като портфейл който трябва да изпразнят.

МАРИЯ:

Може би времената са такива.

ПЕТЪР:

Какво им е на времената.

Който работи има. Останалите дето чакат на държавната софра не ги мисля. Те са паразити. Който иска да има трябва да работи.

 Няма мръсни пари има мръсни начини.

МАРИЯ:

Говориш като баща ми.  И той не обича тези които чакат наготово.

За някои казва, че са толкова некадърни - добре, че познават часовника и календара.

ПЕТЪР:

Какво има предвид?

МАРИЯ:

Трябва да познават часовника за да отидат навреме на работа и да не закъснеят да си тръгнат. И да познават дните от седмицата, за да не отидат в събота или в неделя на работа.

(смеят се)

Мисля, че наистина е време да се прибирам.

ПЕТЪР:

Ще ми позволиш ли да те целуна!?

Леко се привежда над нея и я хваща през рамо.

МАРИЯ:

Не зная. (леко се отдръпва но се оставя да бъде целуната)

ПЕТЪР:

Ето ти визитната ми картичка, на нея са изписани мобилните ми телефони и емейла. Скайпа ми е първата част от емейла, но рядко заставам пред компютъра когато съм в България.

МАРИЯ:

Аз нямам визитки.

ПЕТЪР:

Ако искаш ще ти поръчам. В печатницата където ходя имат голям избор. Само ми кажи какво искаш да пише на тях. Останалото е моя работа.

МАРИЯ:

Мисля, че не ми трябват, аз почти не контактувам. Малкото хора които познавам знаят как да се свържат с мен.

ПЕТЪР:

Аз май все още не съм от тях.

МАРИЯ:

Извинявай. Имаш ли нещо за писане.

ПЕТЪР:

Мисля, че гърба на една визитка ще свърши работа.

(Вади още една визитка и Мария пише на нея)

МАРИЯ:

Това е мобилния ми телефон и скайта. Емейла ми е като скайпа + @abv.bg.

(Смеят се)

ПЕТЪР:

Боже! Май наистина намерих това което търся!

МАРИЯ:

Това което търсиш?!

ПЕТЪР:

ДА това което търся. От няколко седмици се опитвам да си намеря офис сътрудник за Атина. Жалко, че още си на училище.

Направо ми идва да вляза при баща ти и да му кажа, че ти предлагам работа.

МАРИЯ:

Ти нормален ли си той ще убие и двама ни.

ПЕТЪР:

Нормален съм. Готов съм да те чакам и 5 години да завършиш образованието си и пак ще ти предложа работа.

МАРИЯ:

Аз не знам дори дума гръцки.

ПЕТЪР:

За работата която ти предлагам ти е нужен единствено и само английски. В офиса ми дори чистачките са от България.

МАРИЯ:

Не, не това не може да е истина. Просто ми дойде много за вечерта. Наистина се прибирам.

ПЕТЪР:

Петър я издебва и целува още веднъж.

- Лека нощ.

МАРИЯ:

- Лека нощ.

Мария се качва на сцената и се прибира зад кулисите, а Петър излиза от вратата от където са излезли Стив и Анна.

 Действие ІV

Сцената отново е разделена на две.

Декора е училищен двор от едната страна и парк от другата.  В училищния двор е голямо междучасие. Доста ученици закусват, пият кафе, смеят се. 

Сред тях са Анна и Мария

АННА:

Към Мария - Как мина английския?

МАРИЯ:

Бяхме само трима и си говорихме за живота, интересното беше, че си говорихме на английски.

Беше ли на френски?

АННА:

Направо ме разби. Аз този език си го владея по рождение. Нямам работа там.

(звънеца бие за час)

МАРИЯ:

Трябва да влизаме по химия.

АННА:

Аааааааааааааа не, аз по химия съм неразположена.

Ще те чакам за свободния час по история в парка и без това има да ми разказваш.

- ........... А да и в парка хора не ядат. Спокойно можеш да дойдеш, нищо, че не пушиш.

МАРИЯ:

Добре де, добре.

Мария и останалите ученици се прибират зад сцената, а Анна отива и сяда на пейката в парка.

АННА:

Вади мобилния си телефон и звъни на някой

• - Ела веднага в парка. Имам не повече от половин час.....
• - Да, на старото място.
• - Няма да те изнасиля спокойно.

Анна вади списание от чантата си и започва да го разглежда.

На сцената влиза Петър.

ПЕТЪР:

-  Какво стана?

АННА:

-  Как ти се струва Марийчето?

ПЕТЪР:

-  Ако наистина е девствена ще и взема добри пари.

АННА:

-  За това гарантирам. Тя е виждала гол мъж само в интернет.

АННА:

-  Надявам се да си получа процента.

ПЕТЪР:

-  За тебе няма да има процент, ако успея да я продам ти давам свободата. Няма да си зависима от мен.

АННА:

Няма ли да сме партньори.

ПЕТЪР:

• - Напротив за всяка следваща ще имаш процент.
• - За девственици двойно.

АННА:

• - Окей съгласна съм.

ПЕТЪР:

• - Между другото ще ми трябват и две момчета за гей бар. Млади и здрави. Ще се справиш ли.

АННА:

• - Ще помисля по въпроса. Имам нещо предвид.

ПЕТЪР:

• - Рожденика ми хареса. С тази разкопчана риза на цветя, направо като слънце. Дъртаците ще го лапнат като топъл хляб.

АННА:

• - Данчо не е гей.

ПЕТЪР:

• - Нищо ще стане. Пък може и да му хареса.

АННА:

• - Какво смяташ да правиш с Мария.

ПЕТЪР:

• - Ще ми е много трудно да я накарам да тръгне с мен за Гърция. Тя си има всичко. Не е като тебе два евтини парцала и готово.

АННА:

• - ( Сърдито ) На такава ли ти изглеждам.

ПЕТЪР:

• - Шегувам се. Иначе не бих работил се теб.
• -

АННА:

    - Знам как да изведем Мария!

    - В края на годината след бала организират тридневна екскурзия до Гърция, но мисля, че няма да сме много време в Атина.

ПЕТЪР:

• - Ако уредиш Мария да пътува в Гърция, аз ще поема твоята такса.
• - Веднъж да минете граница аз си знам работата.
• - Съгласна ли си да ви взема с кола от хотела в който сте настанени и да ви заведа до Атина да ви покажа офиса.

Като се отървем от Мария, ще те върна обратно и ще се видим в България.

АННА:

• - Това беше най-хубавото нещо което съм чувала то седмици наред.
• - Ще направя всичко възможно да склоня Мария да дойде на екскурзията.
• - Добре тръгвай, че Мария ще дойде всеки момент.

ПЕТЪР:

• - Добре, Чао и да не забравиш за двете момчета.

АННА:

• - Ти сериозно ли търсиш.

ПЕТЪР:

• - Кога съм се шегувал с тези неща.

АННА:

• - Добре!? - Учудено

Петър излиза от сцената и Анна отново разгръща списанието.

След малко идва Мария.

МАРИЯ:

• - Как можеш да седиш сама толкова време.

АННА:

• - Ако знаеш как добре си починах. Тишината ми въздейства много добре.
• - Как мина по химия.

МАРИЯ:

• - Оформя успеха и каза, че ако другия път се явиш в час може и да ти остави тройка. В противен случай цяла да те остави без оценка.

АННА:

• - Офертата ми харесва. Ще се опитам да я изтрая един час.
• - Разказвай как мина с Петър.

МАРИЯ:

• - Не знам. Много е мил. За пръв пит виждам такъв човек. Все едно слушам баща си.
• - Ъъъъъъъъъъъ, не знам

АННА:

• - Не знаеш ли, я разказвай целуна ли те?

МАРИЯ:

• - Те откъде знаеш.

АННА:

• - Че аз да не съм сляпа. Той цяла вечер не свали очи от тебе. Лигите му изтекоха.
• - Като го видях какъв бакшиш дава на сервитьорката направо паднах. Той по едно време беше толкова хлътнал, че не знаеше какво прави.

МАРИЯ:

• - Много е хубав.

АННА:

• - Я пак!

МАРИЯ:

• - Много е хубав, просто не ми е излязъл от главата вече 20 часа.

АННА:

• - М дааааааааааа. На това му викат любов от пръв поглед. Разбирам ги аз тези работи.
• - Ама да знаеш и Петър е хлътнал по тебе. След като си е тръгнал от Вас, се обеди на Стив и половин час му обясняваше колко си хубава, колко си интелигентна и как си те представя в офиса му.

МАРИЯ:

• - Наистина ли.

АННА:

• - От къде да знам за какво сте си приказвали. Да не би да ти е предложил работа.

МАРИЯ:

• - Аз мислех, че се шегува за да ми е забавно.

АННА:

• - Петър да се шегува, че той за това място говори от един месец. Що народ се извървя да пита за работа, ама той само като ги погледне с неизрязаните нокти и размазаното червило и до там.

МАРИЯ:

• - Сега разбирам какво е искал да каже!

АННА:

Какво да каже?

МАРИЯ:

По едно време каза, че най-после е намерил човека който търси.

АННА:

• - Започвам да ти завиждам.
• - От шести клас съм по кръчмите да търся някой като Петър, а ти излезе и още първата нощ удари джакпота.
• - Вярна ще излезе приказката, че пари при пари отиват.

МАРИЯ:

• - Знаеш, че не гледам на тези неща сериозно.

АННА:

• - Знаеш ли, имам идея!

МАРИЯ:

• - Идея за какво?

АННА:

• - Слушай. Петър вече е хлътнал по тебе. Искаш ли като сме в Гърция на екскурзия за го накараме да ни вземе с кола и да ни покаже неговите офиси.
• - Ще го накараме да ни заведе и в онзи дневен бар дето говореше за него.

МАРИЯ:

• - Аз въобще не знам дали ще дойда в Гърция.
• - Дори не съм казала на нашите.

АННА:

• - Как не си им казала. Нали внесе първата вноска.

МАРИЯ:

• - Имах мои събрани пари и с тях направих първата вноска.
• - Надявах се, че екскурзията ще се провали и затова не им казах.

АННА:

• - Добре, а декларацията.

МАРИЯ:

• - По време на пътуването вече ще съм навършила 18 години.

АННА:

• - Значи все пак ти се идва.

МАРИЯ:

• - И още как, но не зная как да склоня нашите.

АННА:

• - Да пуснем тежката артилерия. Мисля, че класната и психоложката ще свършат работа.
• - Ей сега като отида да подшушна на психоложката, че имаш проблем и ще те привикат на разговор.

МАРИЯ:

• - Да не си посмяла. Нека първо говоря с нашите.

АННА:

• - Говори, но им кажи да очакват разговор по темата с класната и психолога.

МАРИЯ:

• - Мисля, че ще се справя и без чужда помощ.

АННА:

• - А ще навиеш ли Петър да ни вземе с кола и да ни заведе до офиса си.

МАРИЯ:

• - Направо си ужасна.
• - И все пак ще се опитам.
• - Телефона на Мария звъни
• - Плахо Петър

АННА:

• - Оо вече си знаем и номерата.

МАРИЯ:

• - Даде ми визитка.

Анна я гледа учудено. Мария започва разговор:

• - Да, мога да говоря. Имаме свободен час по история.
• - Да сама съм. След малко трябва да се прибирам към училище за следващия час.
• - И аз не съм спала цяла вечер.
• - Не зная за пръв път чувствам подобно нещо.
• - Опитвам се да се съсредоточа, но в главата ми, като филмова лента, продължава да се върти снощния разговор.
• - Добре. Към 13.30 Ще чакам на северния вход на училището. По близо е до булеварда и има по-малко публика.

АННА:

• - Това вече не мога да го понеса.
• - Иронично "Ще те чакам на северния вход на училището"

       Смеят се и се отдалечават п посока на училището.

Действие V.

• - Сцената е огряна от слънце и звучи гръцка музика. Класа е на екскурзия, Статистите се групират правят снимки, сред тях са Анна, Мария, Йордан и Радослав. Класната също е там.

КЛАСНАТА:

• - Сега е два и половина. До 5 часа, до 17 часа (натъртва), имате свободно време. Това е централната част на града. Всички магазини и кафенета са разположени тук и наистина няма къде другаде да ходите.
• - Предупреждавам ви, че тук е доста скъпо. Подаръците ще ги купим после на път за хотела. Ще спрем до специален базар за подаръци. Не бързайте да си харчите парите.

  - Всички ще се срещнем отново тук. Ако някой не е сигурен по-добре да върви с мен или с някой от другите учители.

  - А, да...Да не забравя. Не завързвайте разговори с непознати, не ми трябват неприятности с властите. И без това английския който говорите си го разбирате само вие.

- Имате ли някакви въпроси?

ГРУПАТА:

• - Отговарят един през друг
• - Не няма.
• - Добре де да не сме малки.
• - Всичко е ясно.
• - Няма да има проблеми.

 -  Чао.

КЛАСНАТА:

• - Знам, че не сте малки и точно това ме притеснява, много Ви моля да бъдете разумни. Не се отдалечавайте и се движете където има повече хора и полиция.
• -

ГРУПАТА:

• - Окей, няма страшно, нали сме Европейци.

Статистите се пръскат из сцената на групички. Анна се оглежда и търси с поглед Мария, Радослав и Йордан. Намира ги и с жестове ги вика при нея.

АННА:

• - Я елате да си направим снимка за спомен.

Четиримата сядат на една маса в близкото кафе. Нареждат се Анна, Мария, Йордан и Радослав.

Към класната, подавайки фотоапарат:

- Госпожо Стоянова, ще ни направите ли синка за спомен.

КЛАСНАТА:

• - Как мога да ви откажа. (Поема апарата и се приготвя да ги снима)
• - Усмихнете се, о я чакайте, вижте как сте се наредили. Веднага момичетата да застанат между момчетата. Кавалери моля ви се. Не знам кога ще се научите. (смият се) - Класната прави снимка и четиримата се размърдват.
• - Я чакайте да ви снимам и с моя апарат, че то утре ще се пръснете и я ми пратите снимка, я не. Отново се смеят и тя снима със своя апарат. Отдалечава се.

АННА:

• - Най - накрая малко тишина и спокойствие. Направо ме разсипаха. На тия екскурзоводи сигурно им плащат на думичка. Не млъкнаха. Как ги помнят тези божества и Богове. Кой с кого, та как, та защо построили, та през еди коя си години. Някой запомни ли нещо от акропола. Струпани камъни върху голи баири. (Смеят се)
• - Към Мария
• - Много се радвам, че Вашите те пуснаха.

МАРИЯ:

• - Направо не е за вярване. Ти така влезе под кожата на баща ми, че той буквално се влюби в тебе.

СЕРВИТЬОРКА:

• - Към масата се приближава сервитьорка и на български ги пита
• - Добър ден и Добре дошли в "МЕЛИНА" за мен ще е удоволствие да Ви обслужа.

РАДОСЛАВ:

• - Учуден - От България ли си?
• - Не от Молдова. Бесарабска българка съм.

ЙОРДАН:

• - А с консумация ли си?

СЕРВИТЬОРКА:

• - Обидена но със спокоен глас.
• - Млади господине, аз съм на 27 години. Завършила съм английска и гръцка филология в Киевския държавен университет с пълно отличие. При други обстоятелства сигурно щях да Ви ударя с таблата по главата, но сега съм на работа и единственото за което мога да Ви помоля е да ме изслушайте много внимателно. Тук съм за да работя по 14 часа на ден с два почивни дни в месеца. Заплатата ми е 650 евро. Моля се някой клиент да не си изяде пицата за да я изям аз.

Всички навиждат глави.

ЙОРДАН:

• - Извинявайте не исках да ви убедя. Просто се шегувах.

СЕРВИТЬОРКА:

• - Животът тук е лъскав само отпред. От другата страна е глад и мизерия. В Атина съм от 4 години, а едва сега получих редовна работа и легализация. Децата на шефа ме дебнат всяка секунда и прибират дори и бакшиша, който клиентите ми оставят. Ако нямах нужда от тези пари не бих стояла и секунда.

          - Решихте ли какво да поръчате?

АННА:

• - Не благодаря, седнахме само за снимката. Извинете ни още веднъж.
• - Всички стават.
• - Довиждане (всички)

СЕРВИТЬОРКА:

• - Недоволно към Йордан - Момче дори и да съм с консумация, като те гледам едва ли ще можеш да заплатиш цената която ще ти поискат за мен. - отдалечава се.

АННА:

- Кучка! (смеят се)

МАРИЯ:

- Какво ще правим?

АННА:

- Мен ли питаш. Петър не престана да ти поръча, като пристигнем в Атина да му се обадим, а ти "Какво ще правим?"

РАДОСЛАВ:

• - Кой е Петър.
• -

ЙОРДАН:

- Този който дойде с Мария на моя рожден ден. Поне така мисля.

АННА:

Точно той е. Има туристическа агенция в центъра на града и сме канени в офиса му на кафе, само, че Мария се дърпа.

МАРИЯ:

Не се дърпам!

АННА:

 Като не се дърпаш защо не му се обадиш?

МАРИЯ:

- Сега ще го набера.

Вади телефона и избира номер. Води разговор с паузи.

• - Да в Атина сме.
• - Преди половин час ни свалиха от Акропола. Свободни сме до 17.30.
• - В началото на някаква главна улица сме, до кафе "МЕЛИНА", срещу нас е голям търговски център.
• - Анна, Радо и Данчо.
• - Добре ще им предам.

Затваря телефона.

• - До 20 минути е при нас.

АННА:

Какво става.

МАРИЯ:

Каза, че знае къде спират групите от България и е някъде на близо. Пътува към нас и до 20 минути ще дойде.

РАДОСЛАВ:

Ние трябва да изчезваме.

АННА:

Глупости. Въобще не е това което си мислите. Петър ще ни заведе до офиса си и ни е обещал да пием разни глезотии в някакъв дневен бар.

ЙОРДАН:

Мисля, че наистина е по-добре да се разделим.

АННА:

Браво бе.  Дори Мария да отиде с Петър аз сама ли ще стоя. Вие направо ме зарязвате.

МАРИЯ:

Поканата важи за всички, това бяха думите на Петър.

В това време на сцената се появява Петър.

АННА:

Мили Боже, да не дойде с хеликоптер.

ПЕТЪР:

Здравейте! Разменят любезни целувки с Мария и Анна, подава ръка на Йордан, след това на Радослав

- Приятно ми е Петър.

РАДОСЛАВ:

- Приятно ми е Радослав, може и Радо.

ПЕТЪР:

- Другите ги познавам от някъде. Смеят се.

МАРИЯ:

Какви са плановете.

ПЕТЪР:

• - Както обещах. Отиваме първо до офиса малко да се освежите и след това ви водя на бар.

Радослав и Йордан се суетят, но Петър разбира притесненията и се обръща към тях.

- Момчета поканата важи и за вас, ако нямате по-добро предложение разбира се.

АННА:

Мисля, че нямаме много време.

ПЕТЪР:

- Офиса ми е на 4 километра надолу по улицата, но ще вървим по една странична улица за да избегнем задръстването. Така ще влезем във задния двор на сградата, където се паркира.

Петър с разтворени ръце подканя всички да тръгват

• - Колата ми е тук, в първата пресечка.

Действие VІ.

На сцената е оборудван офис. Бюра компютри, карта на Света места за сядане, малка маса пред тях  и др.  Групата влиза на сцената.

ПЕТЪР:

• - Разполагайте се удобно. Всички се настаняват. На сцената се появява добре облечена млада жена и всички вперват очи в нея.
• - Това е Марчела и в момента ми помага докато си намеря човек за постоянно. Певица е и пее в хора на гръцката опера. Много е добра.

МАРЧЕЛА:

• - Е не, чак толкова иначе щях да съм солистка.
• - Да Ви предложа нищо за пиене. Имам чудесна цитронада. Сутринта съм заложила лимоните.

ПЕТЪР:

• - Няма да е зле да пийнем по глътка.

Марчела внася кана с напитката и налива 5 чаши, които подрежда на малка маса.

-  Заповядайте, някой иска ли нещо по-силно или ще оставим коктейлите за дневния бар.

АННА:

• - Нека само се освежим и да тръгваме.

ПЕТЪР:

Става от мястото си и казва:

• - Наздраве и добре дошли.
• - Четиримата отпиват и се оглеждат из офиса, а Петър се отдалечава с чашата си без да е пил.
• - Извинете ме за момент, след секунда се връщам. Искам да проверя нещо.
• - Петър се връща с почти празна чаша доволен от приятната напитка.
• - Подейства ми чудесно.

АННА:

• - Тук ли работиш.

ПЕТЪР:

• - Когато съм в Гърция да.
• - Изведнъж всички започват да се прозяват и много бързо заспиват. На сцената се обръщат четири стола с гръб към публиката отдалечени един от друг на еднакво разстояние. Марчела и Петър връзват всеки един по отделно. Петър целува Марчела.

ПЕТЪР:

• - Нещата вървят по план. Вади телефона и набира номер.
• - Стоката е тук.
• - Както се разбрахме, двама на по 18 години.
• - Не са но с времето ще станат.
• - Ще ти харесат. Чистички и здрави.

• - Ще трябва да ги пообработиш, може и да се дърпат.
• - По 5 000 евро, както се разбрахме.

Към Марчела

- До тук добре сега и другите.

МАРЧЕЛА:

• - Дано да мине без проблеми.

ПЕТЪР:

• - Те ще са на островите преди да е станало време да се прибират. Ако ще цяла Атина да преровят няма да ги намерят.

Отново вади телефона.

• - Здрасти аз съм Генади, брат ми там ли е.
• - Стоката е при мен.
• - До 20 минути трябва да пътува.
• - Както се разбрахме.
• - За девствената 10, а за другата 3.

МАРЧЕЛА:

Дано по скоро свърши всичко.

ПЕТЪР:

- Трябва да дойдат всеки момент.

Влизат двама души и дават плик с пари на Петър.

СВОДНИКА:

- Това ли е стоката.

ПЕТЪР:

Тези двамата са за вас.

СВОДНИКА:

Имат ли опит.

ПЕТЪР:

Не никакъв. Те са хетеросексуални.

СВОДНИКА:

След малко няма да са. Смеят се. Изнасят ги извън сцената. Петър се връща на сцената.

ПЕТЪР:

Всеки момент ще дойде и брат ми. Звъни се и на сцената излиза Стив.

СТИВ:

Крайно време беше. Тези ни взеха акъла. Доста пари потрошихме по тях.

ПЕТЪР:

Клиента тук ли е.

СТИВ:

- Да чака в буса, но даде парите. Стив подава плик с пари на Петър.

- Да се отърваме по-бързо от тях.

Изнасят момичетата извън сцената.

ПЕТЪР:

Искаш ли цитронада. Смеят се.

СТИВ:

Да но ще си я приготвя аз.

Действие VІІ

 Действието се развива на пейка в парка. Мария е с много стари и окъсани дрехи, с две патерици. На главата си има евтина шапка която прикрива немитата и коса. Старецът който я вижда и прави място и тя мълчаливо сяда.

СТАРЕЦА:

• - Не съм те виждал по тези места. Нова ли си? (пауза)
• - Ако не ти се говори няма да ти се разсърдя.
• - От общежитието ли си?

МАРИЯ:

С въздишка - От никъде не съм.

СТАРЕЦА

- Те в общежитието всички са от никъде. Хора без минало и бъдеще.

МАРИЯ:

- Аз имах минало. Избухва в сълзи.

СТАРЕЦА:

Подава кърпа на Мария - Живите имат бъдеще.

- Аз съм дядо Йордан,  ти коя си.

МАРИЯ:

 Мария.

СТАРЕЦА:

• - Името на Божията майка. - Мария отново избухва в сълзи.
• - Не плачи, Бог всеки ден ни изпраща знаци, но ние ги разчитаме когато вече е късно.

При катастрофа ли си пострадала?

МАРИЯ:

• - Не аз, животът ми катастрофира.

Преди 4 години  не знаех за тази пейка в парка. Имах всичко. Дори и това което не съм искала. Имах родители, които трепереха над мен и не даваха косъм да падне от главата ми. Те искаха най-доброто за мен, а аз не го разбрах тогава. Пазеха ме от всеки и от всичко, но не можаха да ме опазят от мен самата. (пауза)

СТАРЕЦЪТ:

• - Говори, не спирай думите, пусни ги да излязат от главата ти. Там вътре те просто бавно те убиват.

МАРИЯ:

• - Нека ме убият, аз и без това искам за умра.

СТАРЕЦА:

• - Не се бъркай в работите на Господ. Явно още не му трябваш там горе.

МАРИЯ:

• - Тогава защо направи така с мен.

СТАРЕЦА:

• - Говори. Почти шепнейки.
• - Беше преди 4 години. (Тежка въздишка). Малко преди да завърша се запознах с едно момче. Обеща ми работа в Гърция. Аз нямах нужда да работя, но не знам защо приех. Всички ми завиждаха. Мислех си, че така ще стана по самостоятелна и ще се отърва от нашите. Те не ми даваха да закъснявам вечер. Забраняваха ми да се срещам с по-големи момчета. Искаха от мен да съм послушната им дъщеря и да не създавам проблеми.

Когато бяхме на екскурзия в Гърция аз, приятелката ми Анна и двама съученика отидохме в офиса на това момче и от тогава не съм аз. (пауза)

Събудих се гола, в празна стая. Под мен имаше петно кръв. Дори не си спомням какво точно се беше случило. След това трябваше да обслужвам по 15 - 20  клиента на ден.

От прозореца ми се виждаше морето, но аз така и не стигнах до него. Бях на 5 -тия етаж. От съседните стаи чувах гласовете на други момичета, но не видях никое от тях.

Опитвах се да разговарям с клиентите но тях ги интересуваше друго. (пауза)

Да свършат по-бързо и да се върнат при жените си.

Държаха ме будна по 18 - 19 часа. Нямах часовник, нямах календар.

Един ден написах бележка в тефтера на един клиент, но малко след това  при мен влезе грамаден мъж. Преби ме от бой, изнасили ме, върза ме за леглото и ме предлагаше на клиентите вързана.

Същата вечер ме предложи на 5 клиента които трябваше да обслужа едновременно. Те не останаха доволни и Горилата им каза, че за разликата от парите могат да ме пребият. Стига да не остават белези. Тези млади мъже ме оставиха намира, чак когато повърнах кръв. (Въздиша, пауза)

• - Старецът бърка в джоба си и подава пакет с евтини цигари.

СТАРЕЦА:

• - Запали ще ти олекне.

МАРИЯ:

• - Никога не съм пушила. Не ми остана време да се науча.

СТАРЕЦА:

• - Как се отърва от там?

МАРИЯ:

• - След като мъжете си тръгнаха единственото което можах да направя е да се облека и да си тръгна.

СТАРЕЦА:

• - Да си тръгнеш??

МАРИЯ:

• - Да тръгнах си през прозореца. Минах през него както се минава през врата. (пауза) Въздишка
• - Прекрачих и полетях.
• - След това се събудих в болницата, а месец по-късно ме отведоха в затвора.

СТАРЕЦА:

• - Защо пък в Затвора.

МАРИЯ:

• - Разказах на Полицията коя съм и какво ми се е случило, но Горилата свидетелства против мен, като каза, че ме е заловил в апартамента му по време на кражба. Каза още, че съм се изплашила и съм скочила от прозореца за да не ме предаде на властите.
• - Писах писма до България, но така и не получих отговор.
• - Когато се върнах.
• - Избухва в плач, старецът я прегръща през рамо и пак и казва

СТАРЕЦА:

Говори.

МАРИЯ

• - Когато се върнах в България видях, че в къщата ни живеят други хора. (През сълзи) На един стълб близо до нас видях некролога на майка ми. Бяха минали две години от смъртта и. Единственото което разбрах е къде е погребана и че е починала от рак. Баба ми, нейната майка, ме каза, че аз съм виновна за смъртта и, и не иска да ме вижда до края на дните си.

• - Още помня думите на мама с които ме изпрати "Боже Мария, не искам да те пусна".
• - Сега нямам нищо от нея, дори една снимка.
• - Баща ми е фалирал, проиграл е всичко, а което е останало са го взели кредиторите. Никой не може да ми каже къде е.

СТАРЕЦА:

Какво стана с другите трима.

МАРИЯ:

Не знам опитах се да ги търся но никой не ми казва нищо.

СТАРЕЦА:

- Данчо го върнаха в ковчег.

МАРИЯ:

- Кой си ти?? Уплашена и стресната.

СТАРЕЦА:

• - Аз съм дядото на Данчо, той носеше моето име и ми беше единствения внук.
• - Преди 4 години получихме писмо от него в което пишеше да не го търсим и че е добре. Пише, че си е намерил работа и скоро ще се върне.
• - Върнаха го в ковчег преди 7 месеца. Казаха ни, че се е удавил в бяло море. От тогава баща му се пропи, а майка му я взеха в психиатрията. Мария, Аз нямам бъдеще. Аз видях края на своя род. Винаги му казвах "Данчо искай от живота малко, за да си винаги щастлив. Многото не е на добро"
• 
  МАРИЯ:

• - През сълзи
• - И мен ме накараха да напиша писмо. Те откраднаха живота ми. Проклети да са.

СТАРЕЦА:

• - Да вървим Мария, ще те изпратя до общежитието, до къщата на хората без бъдеще. И аз живея там.

Двамата излизат от сцената:

 09.2007  г.                                                                                            Петко Илиев.