Писмо до отвъдното
ПИСМО ДО ОТВЪДНОТО
Действащи лица:
Николай – ученик
Яна – ученичка
Мартин – ученик
Пламен – ученик
Калина – ученичка
Мая – ученичка
Виктор – ученик
Група ученици- статисти
Майка – статист.
Сервитьорка - статист
Сцената е тъмна на запис върви стиха.
ОБЪРКАНО
Стоят и тъжно гледат тишината,
заслушани във изгрева на тъмно утре,
объркани са всичките понятия,
ръждив таван и мяукане на куче.
Лежат преплетени изпразнени от себе си,
на куп, от буря свлечени дървета,
момчета, в женски дрехи разсъблечени,
момичета, с прически на момчета.
Изкусно татуирани, съдрани вени,
красиви писти, водещи в отвъдното,
лилаво-черни, синкаво-червени
и пръсти, стискащи, мечти несбъднати.
Фургон продънен, запустяла гара,
зениците, отдавна черни кръгове,
очите с цвят на филтър от цигара,
натирена тълпа от нощни пъбове.
Натрупани тела като от восък,
върху калта, килим от бели ружи,
забравен филм, сценарий твърде плосък,
спринцовки празни, никому ненужни.
След стиха силна музика от картина първа (или друга объркваща)
КАРТИНА ПЪРВА:
Сцената е затъмнена, открояват се силуети на младежка компания, шумно е, вдигат се наздравици. Чува се музика.
Яна: (отделя се отстрани на сцената и говори по телефона)
- Не се притеснявай, добре съм.
- -------
- Обещах ти да внимавам, не съм малка.
- -------
- Разбира се. Да. И майка и, и баща и са при нас.
- -------
- Стига де, няма алкохол.
- -------
- Майкоооо, стига, казах ти. Само ти ми звъниш, на никой друг не са се обаждали.
- -------
- Добре, обещавам.
Момичето се прибира в основната група.
Никола: (към Яна)
- О Янче, мамето ли беше?
Яна:
- Да бе, писна ми да ме мислят за малка.
Никола:
- А ти малка ли си?
(всички се смеят)
Яна:
- О я стига, сега ще видиш дали съм малка!
(налива чаша питие и го изпива на екс, цялата група вика “браво”, “още”, смеят се и ръкопляскат, продължават да се веселят.
Сцената се затъмнява и встрани от групата излизат Мартин и Николай. Осветяват се с прожектор.
Мартин:
- Готова е?
Николай:
Още малко и сутринта няма да помни нищо.
Мартин:
- Сигурен ли си?
Николай:
- Тези хапчета са върха, трябва да я почнем.
Мартин:
Да, ама, техните нямат много пари.
Николай:
Тя Янчето и без пари ще се оправи. Нали я виждаш. Готова е за едно малко да направи чудеса, а какво остава за това. (показва пликче с хапчета)
Мартин:
- Трябва да внимаваме!
Николай:
Пламен колко взе?
Мартин:
Три.
Николай:
Супер. Той взема по две. Сега остава да го накараме да пробута едното на Яна.
Мартин:
Как?
Николай:
Само гледай!
Двамата се връщат при основната група.
Осветява се компанията, част от участниците са станали и танцуват. Николай взема чаша и отива при Пламен.
Николай: (силно за да преодолее музиката, към Пламен)
Как си.
Пламен:
Бива.
Николай:
Колко хапчета взе?
Пламен:
Защо?
Николай:
Как защо бе? Сляп ли си?
Яна не сваля очи от тебе,… а ти ми се правиш на заспал.
Пламен:
Глупости, аз…..ъ……
Николай:
- Какво аз?
Пламен:
- Не знам, …аз….?
Николай: Като се отдръпва и оглежда Виктор?
Ако не те познавах щях да кажа, че си гей.
Погледни се бе. Фейс, ръце, крака, гръб, дрехи.
Че ти можеш да сложиш която си мацка искаш в краката си бе.
Аз ли да те уча да сваляш?
За къде се пазиш. За манастир ли?
Пламен:
Ами не знам, аз….
Николай:
Няма не знам. Колко хапчета ти останаха?
Пламен:
Две:
Николай: (вади пликчето и дава едно хапче на Виктор)
Ето ти още едно, да не те набутам.
Отиваш и даваш едното на Яна.
Пламен: (учуден)
Ама как?
Николай:
Хващаш я за рамото, плъзваш ръката си надолу, с другата ръка слагаш едно хапче в твоята уста, едно в нейната и я целуваш, така, че да и се завие свят.
Пламен:
Стига бе.
Николай:
О забравих, че те е срам. Направи го както искаш, но да знаеш, ако не го направиш ти, някой ще ти я измъкне.
И тази вечер ще си на сухо. ( прави неприличен жест с ръката си)
Пламен:
Ще се пробвам, ама нещо не ми се връзва.
Николай:
Какво има да му мислиш. Пак ли ще летиш сам в космоса?
Смеят се
- Аз съм с теб, дръж се.
Двамата се прибират към групата.
КАРТИНА ВТОРА
Голямо междучасие в училището, ученици закусват, разговарят шумно, закачат се, шегуват се. Осветени са в жълто. От групата се отделят Яна и Калина. Групата се осветява в синьо, а момичета в страни в бяло.
Калина:
- Как си!
Яна:
- Не ме питай нищо не си спомням.
Калина:
- Да ти възстановя спомените срещу заплащане?
Смеят се
- Ако всички пият колкото тебе, държавата ще дръпне напред само от акциза.
Яна:
- Да бе, сигурно.
- Не знам къде съм, главата ме боли и съм готова да си ходя.
Калина:
- Да не си неразположена.
Пас се смеят.
Яна:
- Какво се случи снощи?
Калина:
- Ама ти наистина ли не помниш?
Яна:
- Не мога да се понасям.
Калина:
- Аз се чудя как изобщо дойде на училище.
Яна:
- Нямаше начин, нашите щяха да се усетят, че нещо не е наред и се напънах да изглеждам добре.
Калина:
- Изпи почти цяла бутилка водка. После се натискахте с Пламен. Ти направо го качи на небето. Страхотно шоу направихте.
Яна:
- Пламен???
- Ти чуваш ли се, че аз не го понасям.
Калина:
- Не ти личеше много. Смее се
Яна:
- Ужас, как ще го погледна.
Калина:
- Днес няма да ти се наложи. Няма го.
- Сигурно и то е неразположен като тебе.
Яна:
- И друг път съм пила, ама никога не ми е било толкова гадно.
- тая водка май е била нещо менте.
Калина:
- Ееееееее- Не вярвам. Нали и аз пих.
- Да знаеш сигурно ще е от целувката.
Яна:
- Каква целувка?
Калина:
- Ти май наистина не помниш.
- Питай Пламен.
Яна:
- Ще те убия! Казвай всичко!
Калина:
- Няма за казване, ще видиш клипа.
Яна:
- Какъв клип?
Калина:
- В телефона на Николай е.
- Исках го, но не ми го даде. Каза, че ще си го пази за спомен от тебе.
Яна:
- Какво?
- Кажи ми всичко!
Звънецът бие
Калина:
- След училище ще се видим.
Яна:
- Ще се побъркам.
Калина:
- Има защо.
Яна:
- Какво?
Калина:
- Послеееееее-
КАРТИНА ТРЕТА
Маса в заведение, Мартин и Николай разговарят тихо и заговорнически.
Мартин:
- Ти нямаш акъл.
Николай:
- Имам, имам, всичко се нарежда “Като стой, та гледай”
Мартин:
- Нарежда се дръжки.
- Ако родителите на Яна разберат за клипа, си заминаваш.
Николай:
- Никой няма да разбере за клипа.
- Той си е за моя употреба.
Мартин:
- Кво ще си гледаш домашното порно сам ли?
Николай:
- Е чак пък порно, посъблякла се малко, направила туй, унуй на Пламен. Поолигавили се малко, голяма работа.
Мартин:
- Видя ли Пламенчо. С боксерки от 30 кинта. Има хляб в това момче.
Николай:
- Планът действа.
Мартин:
- Ти пак си в някой филм. С Яна какво ще правиш.
Николай:
- Има данни момичето, за всичко я бива.
Сбутват се и се смеят.
- Калина ми се обади. Яна искала да ме види. След час имам среща с нея.
Пламен:
- Да се изкъпеш, да не се излагаш пред момичето!
Николай се пресяга и удря Пламен зад врата. Смеят се.
Николай:
- Да те взема за осветител.
Пак се смеят.
КАРТИНА ЧЕТВЪРТА
Прожекторът се отмества и показва друга маса където седят Калина и Яна. Николай се приближава към тях от мястото на което е бил. Попада в светлината на прожектора
Николай:
- Свободно ли е при Вас?
Калина:
- Кво се правиш. …..
- Сядай.
Приближава се сервитьорка и Николай я отпраща с жест, показващ, че нищо не желае.
Николай:
- Нали съм възпитан.
Калина:
- Знам те колко си възпитан.
Николай:
- Калинче що не ни оставиш да си поговорим с Янчето.
Калина: - троснато
- Уф… Не мога да те понасям. Вади пари да си плати сметката, но Николай я спира, като я хваща за ръката.
Николай:
- Обиждаш ме.
- Дай целувка и бегай.
Калина:
- Добреееее!
Праща въздушна целувка на Николай и се смее.
Излизайки от кадър
- Довиждане пиленца!
Николай: Пощипвайки Яна за бузата
- Как си Янче?
- Голям купон снощи.
- ……….
- Стига мълча де!
- Направо ни скри шапката.
- ………..
- Ама и Пламен, направо потъна по тебе.
- Сигурно това му беше първата с…
Яна: прекъсвайки го
-Стига!
Николай:
- Какво толкова, това са човешки работи!
- Пък и той си го бива, не е партия за изпускане.
Яна: Ядосано
- Направил си клип. Искам да го изтриеш.
Николай:
- Имам по-добра идея за клипа.
- Нета ще се побърка по него.
- Не искаш ли да го видиш?
Яна:
- Ако нашите разберат ще ме убият.
Николай:
- Да бе, да!
- Всички така говорят, но никой не си е убил детето.
- Ще им е криво известно време, ще обвинят този и онзи и накрая ще се кротнат.
- Все пак не се е случило нещо кой знае какво.
- Това са си човешки работи.
Яна:
- Изтрий го!
- Моля ти се!
…………..
- Изтрий го!
- Ще направя каквото поискаш!
Николай: ехидно.
- Аз това дето го искам ти ще го направиш и без клипа.
- Нали те видях снощи, истинска професионалистка.
- Ако те покажа на някой сводник, ще изкарам добри пари от тебе.
Яна: - ядосано
- Ти нормален ли си бе?
Николай:
- И още как.
Яна:
- Аз да не съм……..
Николай:
- Е не си ама, на клипа се вижда, че си готова да станеш.
- Пък не си и лоша.
Яна: - разплакна
- Ники, моля ти се, изтрий този клип.
- Не знам какво ми стана снощи.
- И друг път съм пила, ама…..
Николай:
- Аааааааа, стана Ники така ли?
- От твоята уста не бях го чувал.
- Да ти кажа ли какво стана снощи?
Вади пликче с хапчета и го показва на Яна.
- Изпи едно от тези.
Яна: ядосана и учудена
- Какво?......
- Как?.......
- Кой?........
Николай:
- Как кой, на този на който поднесе френските благодарности.
Яна:
- Ти луд ли си бе?
- Аз …….
- ……..
- Аз……..
- ……..
- Аз…….
Николай:
- Ти какво?
- Да не би да не помниш!
Яна:
- Наистина нищо не помня.
Николай:
- Не си спомняш как Пламен хвана с устните си едно хапче и как ти го поднесе?
- Не си спомняш, че две минути не се отделихте един от друг
- Не си спомняш, че се съблякохте?
- Да казвам ли oще?
Яна:
- Стига!
Мълчат известно време
- Какво да направя за да изтриеш този клип.
Николай:
- Няма да го изтрия, но мога да ти обещая да не го показвам и да не го пускам в Нета.
Яна:
- Можеш ли?
Николай:
- Естествено, това зависи и от тебе.
- Аз не съм идиот.
- Пък и в крайна сметка ще ти хареса. Обещавам
Яна:
- Аз наистина не съм такава.
- Просто не съм била на себе си и не зная как съм могла да направя всичко това.
Николай:
- Чакай, чакай.
- Ти да не мислиш, че искам от тебе секс.
Яна: учудено
- А какво?
- Аз нямам пари.
Николай:
- Нямаш, но можеш да имаш много.
Яна:
- Не разбирам. Казах ти, че не съм такава.
Николай:
- Не искам това от теб.
- Станалото, станало.
- Можем да останем приятели.
………….
- Ще искам малки услуги от тебе, срещу заплащане.
Яна:
- Какви?
Николай отново вади пликчето с хапчетата
Николай:
- Имам проблеми с продажбата в женската тоалетна. Смее се
- Все пак не ми отива да се навра там и да продавам.
Яна:
- Аз какво трябва да направя.
Николай я прегръща през рамото
Николай:
- Ето виждаш ли.
- Знаех, че ще се разберем.
- Ще ги продаваш вместо мен в женската тоалетна.
Яна:
- Как?
- На кого?
Николай:
- Няма страшно. Този който търси сам ще те намери.
- Като му дойде времето ще ти обясня всичко.
Николай оставя 10 лева на масата, двамата стават и излизат.
Двамата се отравят към другия край на сцената и сядат на пейка. Докато се движат прожектора ги следи.
Николай:
- На всеки 10 хапчета ще ти давам по едно безплатно.
- Ако искаш го пий, ако искаш го продавай. Не ме интересува.
Яна:
- Как ще ги продавам?
- На кого?
Николай:
- Не се притеснявай:
- Ще носиш две различни обици. Хората, които искат да вземат от тебе ще идват и ще ти казват бройката.
- Ти само подаваш хапчетата и прибираш парите.
Яна:
- Аз дори не знам колко струват.
Николай:
- Ти сериозно ли?
Яна:
- Да.
Николай: показва пликчето
- Тези са по 15.
Яна:
- Това са много пари.
Николай:
- Удоволствието е скъпо нещо.
- Като навлезеш в бизнеса ще видиш, че не е чак толкова много.
- За едни хубави обувки трябва да продадеш 100 хапчета.
- Но….
- Смятам, че за един тур в дискотеката в петък ще ги имаш.
Яна:
- Не знам.
- Срах ме е.
Николай:
- Винаги когато си раздвоена си помисли за клипа.
- И да знаеш наистина е много як.
- Едва ли някоя друга ще накара Пламен да реве като разярен звяр.
Яна:
- Стига!
Николай:
- Добре де!
- ………
- Та като казах за Пламен. Отстъпвам ти го като първи клиент.На седмица взема минимум по 10.
Яна:
- Ама това са много пари.
Николай:
- Който търси – намира.
КАРТИНА ПЕТА.
Като картина първа младежка компания на маса, наздравици, танци ….
Мартин:
- Сега разбрах, че си голямата работа.
Николай:
- Чак пък толкова.
Мартин:
- Е Яна се оказа най-успешния ти дилар.
Николай:
- Спори и на момичето.
- А и явно повечето клиентела е в дамската тоалетна.
Смеят се.
Мартин:
- А и Пламен, как клъвна по нея. Направо не е за вярване.
Николай:
- Хубава двойка са.
- Клиент и дистрибутор.
- Като скачени съдове.
Мартин:
- Пазиш ли клипа.
Николай:
- Естествено, ти луд ли си.
- Нали той накара Яна да продава.
Мартин:
- Като я гледам, май вече не и пука много.
Николай:
- Защо да и пука, нали си вади по 5 стотака на седмица.
- Какво и е.
Мартин:
- За бала щяла да си слага силикон.
- Добра гледка ще е.
Смеят се.
Сред групата настава оживление. Едно момиче (Мая) говори по телефона. Не чува нищо и излиза напред при Мартин и Николай.
Мая:
- Какво нищо не се чува?
- …..
- Кой?
- ……
- Неееееееееее!
Садя на земята и се скупчва.
Мартин:
- Какво се е случило?
- Пламен. ……..
- Мъртъв е…….
Николай:
- Какво?
- Как?
Всички излизат под прожектора и застават около Мая.
Мая:
- Забравил е да пие вода.
- Майка му го е намерила.
- Господи, тя не знаеше нищо.
Сцената се затъмнява излиза приведена жена. Слага снимка, пали свещ и зад кадър се чете писмо до отвъдното.
- Осемнадесет червени рози, за осемнадесетия ти рожден ден.
- Занесох ги на гроба ти. Не ти достигна само месец да ги навършиш.
- Мая, за първи път, ще празнува сама.
- Родихте се в един и същи ден, после нещата се наредиха така, че да сте в една група, в детската градина. С майка и се надпреварвахме, коя ще занесе по-хубава торта, кой ще купи по-хубави бонбони, коя ще направи по-голям подарък.
- Днес не минах покрай тях. Не исках да виждам, а и … не исках да ме виждат.
- Дано са научили урока, който ти не можа.
- Пламене, аз съм виновна за всичко. Затова, че ме беше срам и страх.
- Вярвах на всичко, защото не исках да повярвам, че ме лъжеш.
- Вярвах ти, когато ми казваше, че не знаеш нищо за изчезналите пари от чантата ми, за изчезналия пръстен на баща ти, който пазех за бала ти.
- Вярвах, когато ти откраднаха телефона, когато изчезна лаптопа, когато си загуби маратонките. Вярвах, че всичко това ще свърши.
- И наистина.
- Свърши.
- Остави ми много малко неща до които да се докосвам, дори акордеона го няма в кутията му, няма го, но не ми и трябва.
- От шести клас не беше го докосвал. Сменихме го със синтезатор, но и него го няма.
- Всичко превърна в продадени спомени.
- Всичко отиде в ръцете на онези, които смяташе за приятели.
…..
- Днес нямаше други цветя на гроба, само моите.
- Оставих ги и зачаках.
- Чаках да чуя гласа ти.
- Молих се, молих се да чуя поне една дума, една сричка дори.
- Молих се.
- Как искам да чуя: “Не съм наркоман, това са само хапчета”
- Как исках да чуя: “Мамо, голям съм, зная какво правя”
- Как исках да чуя: “Мамо”.
- Как исках.
…….
- Сега не ми остава нищо друго освен да чакам и да се моля.
- Да чакам по-бързо да ми свършат дните, за да дойда при теб.
Основната група се е изтеглила на масата, където е купона. Отново са осветени в синьо и червено.
В страни под прожектора да Николай, Мартин и Виктор.
Николай:
Как си.
Виктор:
Бива.
Николай:
Колко хапчета взе?
Виктор:
Защо?
Николай:
Как защо бе? Сляп ли си?
Мая не сваля очи от тебе, а ти ми се правиш на заспал.
Виктор:
Глупости, аз…..ъ……
Николай:
- Какво аз?
Виктор:
- Не знам, аз?
Николай: Като се отдръпва и оглежда Виктор?
Ако не те познавах щях да кажа, че си гей.
Погледни се бе. Фейс, ръце, крака, гръб, дрехи.
Че ти можеш да сложиш която си мацка искаш в краката си бе.
Аз ли да те уча да сваляш?
За къде се пазиш. За манастир ли?
Виктор:
Ами не знам, аз….
Николай:
Няма не знам. Колко хапчета ти останаха?
Виктор:
Две:
Николай: (вади пликчето и дава едно хапче на Виктор)
Ето ти още едно, да не те набутам.
Отиваш и даваш едното на Мая.
Виктор: (учуден)
Ама как?
Николай:
Хващаш я за рамото, плъзваш ръката си надолу, с другата ръка слагаш едно хапче в твоята уста, едно в нейната и я целуваш, така, че да и се завие свят.
Виктор:
Стига бе.
Николай:
О забравих, че те е срам. Направи го както искаш, но да знаеш, ако не го направиш, ти някой ще ти я измъкне.
И тази вечер ще си на сухо. ( прави неприличен жест с ръката си)
Виктор:
Ще се пробвам, ама нещо не ми се връзва.
Николай:
Какво има да му мислиш. Пак ли ще летиш сам в космоса?
Смеят се
- Аз съм с теб, дръж се.
Прибират се към основната група. Светлините угасват.
По време на стиха в едната част на сцената стои масата с майката и запалената свещ. В другата част на сцената участниците един по един отиват и си купуват дрога от Николай. Майката и Николай гледат в различни посоки. В края на последния стих всички участници излизат за поклон.
Следва стиха
ОТИДЕ СИ
Отиде си, отиде си, отиде си от тук.
Поредният във драмата жестока.
Едно момче загърбило живота си, напук.
А уж избрал бе вярната посока.
Повярва на измислени, измамни светове,
които ти чертаеха надежди,
че няма край, че винаги ще можеш да се спреш.
А днес си само минала безбрежност.
Отиде си, а изгревът е същия без теб.
Ти мислеше, че всичко ще е друго.
Светът го има, в него сме поредния сюжет
на фарсове и дяволски заблуди.
Сега остави само свещи, свещи да горят.
Но пламъка от тях дере душете.
На майките, на майките, които все мълчат
и в мъка чакат да им свършат дните
В едно писмо, което ти едва ли ще четеш
за прошка тиха, тайно се надява.
Напразно търси образи във всяка твоя вещ
Със сълзите си, в мъката оцелява.
Отиде си, отиде си, отиде си от тук,
Поредният във драмата жестока,
Едно момче живота си загърбило напук
И тръгнало в погрешната посока.
06.03.2013 г.
Петко Илиев