МРЪСНИЦА
Петко Илиев
Още ли мене сънуваш, престанах отдавна,
в чуждите сънища, нощем, неканен, да скитам.
Още ли търсиш лика ми, изгубен навярно.
В същност, защо ли, изобщо, те питам.
Грешен, пред тебе, заставам, но изповед няма.
Никой не иска признания, стискам юмруци,
Зъбите също сковани, словата за двама,
никой не бива да чуе, последни минути.
Само очите ми в тъмното търсят утеха,
груби ръцете намират поредна заблуда.
Няма изповед, няма път, ни пътека.
В близък план съм кошмарът , играта е друга.
Още ли мене сънуваш, нали ти избягах.
Скрити, капаните виждах и кикота чувах.
Тръни, от пътя, събирах, на клади изгарях.
Спри да ме викаш в съня си! От теб отпътувах.
В бездна вселената моя, отдавна, превърна,
в бич любовта си, гърба ми бразди от камшици.
Спри да ме търсиш в съня си, назад се обърнах.
Ням реквием съм, а ти си оставаш мръсница.
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Мечтаешь ли ты ещё обо мне – я не пытаюсь
Ищешь ли лик мой вихрастый и черноволосый
Не приглашённый ночами и снами скитаюсь
Но в сущности это пустые по теме вопросы
Грешен стою пред тобою, и жду покаянья
Но признаваться в грехах не научены люди
Трудно найти им слова и достичь пониманья
Так повелось и иначе, наверно, не будет.
Ищут потехи – находятся только тревоги
Грубые, серые, вечные наши заблуды
Без покаянья не будут прямыми дороги
И в игры другие вас заведут словоблуды.
Ещё ты мечтаешь, а я от тебя убегаю
Твоих избегаю коварных и гнусных ловушек
Шипы собираю, но только они не сгорают
В сон не зови мне достаточно прошлых игрушек.
Бездны вселенной любовь мою в боль превращают
И спину как пашню избороздят батогами
Ты не ищи меня больше – с тобой я прощаюсь
Грязная женщина топчешь мне душу ногами.
Още ли мене сънуваш, престанах отдавна,
в чуждите сънища, нощем, неканен, да скитам.
Още ли търсиш лика ми, изгубен навярно.
В същност, защо ли, изобщо, те питам.
Грешен, пред тебе, заставам, но изповед няма.
Никой не иска признания, стискам юмруци,
Зъбите също сковани, словата за двама,
никой не бива да чуе, последни минути.
Само очите ми в тъмното търсят утеха,
груби ръцете намират поредна заблуда.
Няма изповед, няма път, ни пътека.
В близък план съм кошмарът , играта е друга.
Още ли мене сънуваш, нали ти избягах.
Скрити, капаните виждах и кикота чувах.
Тръни, от пътя, събирах, на клади изгарях.
Спри да ме викаш в съня си! От теб отпътувах.
В бездна вселената моя, отдавна, превърна,
в бич любовта си, гърба ми бразди от камшици.
Спри да ме търсиш в съня си, назад се обърнах.
Ням реквием съм, а ти си оставаш мръсница.
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Мечтаешь ли ты ещё обо мне – я не пытаюсь
Ищешь ли лик мой вихрастый и черноволосый
Не приглашённый ночами и снами скитаюсь
Но в сущности это пустые по теме вопросы
Грешен стою пред тобою, и жду покаянья
Но признаваться в грехах не научены люди
Трудно найти им слова и достичь пониманья
Так повелось и иначе, наверно, не будет.
Ищут потехи – находятся только тревоги
Грубые, серые, вечные наши заблуды
Без покаянья не будут прямыми дороги
И в игры другие вас заведут словоблуды.
Ещё ты мечтаешь, а я от тебя убегаю
Твоих избегаю коварных и гнусных ловушек
Шипы собираю, но только они не сгорают
В сон не зови мне достаточно прошлых игрушек.
Бездны вселенной любовь мою в боль превращают
И спину как пашню избороздят батогами
Ты не ищи меня больше – с тобой я прощаюсь
Грязная женщина топчешь мне душу ногами.
Анонимен 20 Юни 2012г.
Хареса ми много. Поздравления!
Анонимен 20 Юни 2012г.
страхотное!!!!!!!!!!
Divak 20 Юни 2012г.
Благодаря Валентина!
Divak 20 Юни 2012г.
Благодаря Елена!