От една незапочвана книга

" ... Случи се в края на септември. По обяд деня беше толкова обикновен и приятно слънчев, че чак не беше за вярване.

 Той влезе в баничарницата на "Славейков", оная червената, дето си стои там от памтивека. Леко усмихнат, с  дълбоката си загадъчна усмивка, дето много малко хора можеха да разберат. Искаше да хапне в движение докато чака трамвая. Някои от нещата, планувани за деня, се бяха объркали и той питаше в  мислите си Господ, дали му е приготвил още изненади. Не беше ядосан, просто беше замислен, и се опитваше да се справи с новите обстоятелства. Механично прибра рестото без да го погледне и държейки приятно ухаещата закуска,  се отправи към вратата.

- Момче, гладна съм!

Тези думи на стара, дребна женица го стреснаха и го изведоха от странния му унес. Преди още да беше отхапал първата хапка, той вече знаеше какво да направи. Отдалечи закуската от устата си и я подаде на старицата. Тя посегна и в същия миг отдръпна ръцете си назад.

- Ти какво ще ядеш?

Той хвана ръката  и малко над китката  и отново  подаде  закуската.
- Ще измисля нещо.

В този момент вече други мисли  нахлуваха в главата му. Закуската беше малка и  съвсем недостатъчен обяд.

- Ще дойдеш ли с мен?

- Къде?! - жената се стъписа от неочакваното предложение.

- Отсреща,  искам да направя още нещо за теб.

Старицата колебливо тръгна след него. Огледа го. Масленозеленото му сако беше с цвета на очите му, а те гледаха някъде далече, сякаш беше от друг Свят.
         Прекосиха книжния пазар и влязоха в ресторанта на библиотеката. Жената трудно изкачи няколкото стъпалата, но вече знаеше точно къде отива. Преди много години това беше стол и като чистачка в читалището, тя често обядваше там.

Вътре нямаше никой. Жената огледа променената обстановка и понечи да си върви. Тогава той отново я хвана за ръката и я настани на една от близките маси. В същия момент дойде възрастна сервитьорка, от онези, дето нямат тайни в професията. Изгледа ги и зачака поръчката.   Гласа му прозвуча изключително спокойно, уверено и меко, като на проповедник:
- Ще Ви помоля за топла супа, нещо готвено, чаша айран и хляб. И, ако може веднага да Ви платя.

         Сервитьорката с тренирано движение записа всичко и каза сумата. Той извади банкнота от 20 лева, подяде я  и каза:

- Дайте рестото на тази жена.

- Каква Ви е Тя?! (явно беше виждала старицата да рови в контейнера до ресторанта)

- Една възрастна гладна жена!

Сервитьорката не можа да скрие напиращите сълзи. Той улови това и нежно пое десницата е.

- Не е важно всеки ден да казваме, че сме добри! Важно е да не пропуснем шанса си да направим Добро!

Старата жена все още не можеше да повярва на случилото се, а той вече бързаше към трамвайната спирка. Дори не изчака да му благодарят. Той не обичаше това.

- Бог да те поживи момче!  - каза през сълзи сервитьорката, но на вратата вече нямаше никой.

- Как само го каза "Да не пропуснем шанса си да направим Добро!"

                                                                     
                                                                                                                                                                            Петко Илиев

Me4ko

Дам, много хора пропускат не само шанса да направят добро, но и шанса на живота си. Раждаме се може би само заради един момент, заради една секунда може би дори. Ако я изпуснем - живота ни се обезсмисля (ето и причината да има толкова много нещастни хора, макар външно да са преуспели). Някой губят своя шанс, други тръпнат всяка секунда да го уловят. Много хубав разказ. Не сладникав, а такъв, какъвто на мен ми харесва. В мой стил. Поздрав Дивак - отново ме зарадва :). Благодарско!

Me4ko

Ако някой прочете това има ли мнение нека го сподели. Хората без мнение нека мълчат (Нека тази провокация от моя страна бъде за всички тия, които се страхуват да бъдат себе си и да отстояват мнението, което имат).
Имам мнение и го казвам.

Divak

И аз благодаря, а описаното в него е много близо до действителен случай. Радвам се, че ти харесва и, че споделяш мнението си с хората, които ще надникнат тук.