В град непознат

Във град непознат, изгубен по собствена воля,
вървя си безцелно, загледан във хора различни,
не питам за никой и никой за нищо не моля,
в безвремие свое, посоките чужди са мисли.

Във град непознат, а всъщност животът едва ли,
по нещо различен е в своята същност вулгарна,
забързани, гонещи, лутащи, чак не разбрали,
как дните изтичат безследно в матрица коварна.

Във град непознат, а същите нагли муцуни,
от бордове гледат, предлагат охолства и пищност 
и нищо, че чужд съм, речта е със същите думи,
че вече, животът отдавна е станал на нищо.

Петко Илиев