ГАДОВЕ

Гневен на времето,  в  черните мисли обвити,

вместо постеля,  в  тревоги се топли нощта ми.

Сънища няма, кошмари са станали  дните.

Мнимо спасение, всичко било е измама.

Заговор таен, на дребните, дърпа конците.

Буца засяда в поредното, ритнато гърло.

Даже трохите запратени, нейде в мечтите.

Някой ехидно се смее, нахално и дълго.

Как ли по равно, за всеки от нас ще отсъдиш?

Господи, туй ли е волята твоя, горчива.

Грешни сме да! Ала грешните хиляди пъти,

тънат в охолство, с рогатия в мръсна комбина.

Особи развратни,  велможите мощно владеят.

Глава на тепсия. Поредния  праведник пада.

Нахално и дълго, разпасани мръсно се смеят.

На вярата в тебе,  отдавна подпалили  клада.

На кой да се моля? На Господ  ли, или на тия,

отровни и скверни, решили да бутат съдбата.

Крадци на съня ми, косачи във луда стихия.

Погазили всичко,  пореден капан за  душата.

Проклинам ви скверни! Днес  само това ми остана.

Да бъда единствено себе си, странник осъден.

Плодете се гадове! Мене в играта ме няма.

Вярвам на Господ, че скоро от Вас ще си тръгне.

Петко Илиев

21.03.2011 г.