ГЮМЮРДЖИНА

Колко години и дните във тях,
часовете, поредна минута отмина,
колко ли мъка потънала в прах
и тъжната песен по една Гюмюрджина. 

Останала долу, до Бяло море,
заминали всички, насила прогонени.
През нивите бягали с голи нозе,
рода да запазят и своите спомени.

Оставили стоката, ниви, постели,
пендарите скътани, в стари дувари.
Без път и без проход към теб са вървели,
от нивата тръгнали, майко  Българийо.

Вървели са вечер, пеша и с каруци,
през цялото време слова неотронени.
Врагът да не чуе, да не прати войници,
а те притаени, човеци подгонени.

Кърмата е свършвала, децата пищели.
Плачът заглушавали… в последна прегръдка.
Нагоре, на север към Маказа вървели,
назад непогледнали  родната къща.

Колко години и дните във тях,
Часовете са спрели - стара пружина.
Дядо отдавна си тръгна от нас,
със тъжната песен по една Гюмюрджина.

Петко Илиев

09.08.2009 г.