Замръзнали спомени

Замръзнали спомени, сграда, порутен ветрилник,

стените съборени, мисли за минало вчера,

захвърлен, ръждясал, отдавна ненужен будилник,

заспали човеци,  приспани в  поредна  афера.

Сковано очакване, вързано с тежки вериги,

в душевни коптори заключена  радост  немее,

натрупани думи в отдавна забравени книги,

порой,  предизвикан,  доброто помита, беснее.

Надежди разбити в годините, дрипи съдрани,

по малко стопили се, само искрица навярно,

останала в някой незнаен , до днес да  я брани,

от мними  месии, обезчестили  живота вулгарно.

Замлъкнала песен, за вярата дето все  пита,

в гърлата ни гладни, отдавна застанала буца,

„Юнакът балкански“ затиснат, камара разбита,

душата му тлее във старец, снагата му куца.

Родино ми мила, вече си нямаш момчета,

дето курбан да ги даваш за чуждите сметки.

Що ли за празник ще бъде, Българийо  клета?

Роби не сме, но душите ни,  още са в клетки.

01.03.1011г.

Петко Илиев