ПОБЕДА

Сънят успя. отново победи.
Но болката започна да сънува.
И впрегнала го в своите юзди,
реши, че с него трябва да пътува.

Маршрута  явно бе определен.
Кошмарите разбраха, че е друсан.
Тя радваше се, той пък съкрушен,
опитва се да бяга. Ремък скъсан.
…
Опрени коленете до лицето,
треперещите фибри, мръсно тяло.
И място топло търсят му ръцете,
но гол е. Само болка. Друго няма.

Реве в съня си, иска друга доза,
но сили няма за да се събуди,
забравен в своята ембрионална поза, 
нелепо тръгнали си банда луди. 
...
А тя,

с неспиращи сълзи безмълвна,
приведена, ограбена, спринцовка само.
Поредна доза. Няма да си тръгне.

Ще чака, за да чуе “Мамо”.

Петко Илиев

2010-01-13