Аз никога няма за бъда такъв
Аз никога няма да бъда такъв,
завърнал се, друго какво ще поискаш,
застанал на прага пристигнал от път,
с букета от болка, с подаръка липсващ.
Аз никога няма да бъда такъв,
разпътникът странен, простил по принуда,
невярващ на истини скрити във кръв,
нетърсещ лъжата в поредна заблуда.
Аз никога няма да бъда такъв,
добрякът даряващ на всеки усмивка,
раздал се, платили му само със мъст,
вглъбил се във себе си, липсващи мисли.
Аз никога няма да бъда такъв,
отдавна напуснал живота ти клисав,
не чакай на прага, не идвам от път,
останах реален, сред многото нищо.
Но бъди винаги себе си!...
Поздрав и за това красива стихотворение...
добрякът даряващ на всеки усмивка,
раздал се, платили му само със мъст,
вглъбил се във себе си, липсващи мисли.
Znae6 li, az bih bila takava, bez lipsva6tite misli...
MNOGO E HUBAVO!!!
Нов прочит, но същия резултат: Прекрасно казано!