Бели коне

Животът ми, за миг картина грозна,
погледнах плахо през стъклото прашно
и още пред очите ми са, двата коня,
невероятно бели, тръгнали на паша.

Напразно ровеха земята черна,
напразно търсеха пътеката си стара,
вървяха и се бутаха с надежда,
но всичко окосено от пожара.

От ляво и от дясно само пепел,
на по стотина метра тлеещи огнища,
догарят в тях последните дървета,
оглеждаш се и виждаш само нищо.

Подплашени от лумналите клади,
навярно са дошли от друго село,
кобила бяла с кончето си младо,
днес мляко няма, само пепел черна.

Към нас със плахи стъпки идват,
а под копитата, земята нажежена,
вода се чудехме в какво да сипем,
два коня бели, във гора опожарена.

Петко Илиев
2009 г.

Me4ko 23 Февруари 2011г.

А аз го разбирам по малко по-различен начин. Не винаги огъня може да е огън и Коня, Кон. Харесва ми да дочитам не написаното. Невидимите букви. Истинското значение. Поздрав за картината, която значи повече от това, което се вижда с очи.
П.С. Мисля, че автора пише стихове, които не трябва да се четат с очи.

Divak 23 Февруари 2011г.

Повече от прав си. Всикчо е скрито някъде там!

Анонимен 27 Февруари 2011г.

Естествено, ако не четем между редовете... Страхотно написано!

Divak 27 Февруари 2011г.

Скрити са виновниците за ужасните горски пожари, но те са много!

Анонимен 23 Юни 2011г.

Вие ме върнахте към една покъртителна реалност...Преди 10-12 години запаметих завинаги черните изправени силуети на дърветата от една опожарена иглолистна гора , които приличаха на съдници на злата воля човешка...Страховито и страхотно написано, но е верно!