Бели полета

Бели полета, разнасящи мирис на зима,
стари дървета, с надежда за пролет поредна,
тръни развявани, сякаш от друга картина,
табела ръждясала, сочеща спирка последна.

Бели полета, под тях се е скрила земята,
черната, дето един подир друг ги прибира,
студ е сковал, вече нищо не грее в душата,
пламъче малко, надеждата все не намира.

Бели полета, ровят ги гарвани черни, 
ръфат пръстта им, но плячката все не откриват,
скупчени в орди, сякаш на дявола верни,
грачат, разпръскват се, после на куп се събират.

Бели полета, с ръждясала спирка самотна,
пристан последен за дни незаслужено черни,
всички заминали, плаче душата сиротна,
само сълзите до днес са останали верни.

Грозни полета и спомени - зейнала бездна, 
тихо приведена, рано дошла е до края,
много ще чака на своята спирка последна,
много ята ще изпрати ... по пътя към рая.

01.2011

Петко Илиев