Вали

Вали. Не спира да вали.

И всяка капка в сивото се стича.

Днес кой оплакваш, ми кажи,

че толкова вода изсипа?

Вали във тягостен рефрен

и капките, сълзи горчиви,

почукват го, в мелодия, за мен.

Первазите са траурните лири.

Вали. Не спира да вали.

И блъскат, капките звука набиват.

В главата ми започва да бучи.

Едва ли някога ще си отидат.

Вали, навярно някой луд

поискал си е дъжд, сред лято.

Поискал си е зимен студ,

наместо лястовиче ято.

Вали в тоналности  минор,

в тръпчиво гадно настроение.

И мислите ми, с капките във хор,

Душата ми опяват за спасение.

Вали. Ех нека да вали.

Продънвай си небето – давай.

За мен е още рано. Не реви!

Напук на мокротията,  оставам.

22.06.2015 г.

Петко Илиев