Вместо прошка
Днес първо от себе си прошка ще искам.
Обърнат навътре, от сълзи студено.
Душата ранена, житейско бунище,
на другите вечно, да бъде простено.
Прощавах, на воля, на който поиска,
на всичките дето от мене са взели,
душата ми скъсано, грозно платнище,
събрани парчета, напук оцелели.
И пак ще прощавам, така съм орисан,
да бъда със другите щедър и весел,
болката моя в нощта да потискам,
сам да изгарям в поръчана песен.
Прости ми душа, че съдбата не иска,
доброто за теб го раздаде на други,
а прошка от себе си как да поискам,
отново преглъщам, скверните думи.
2010-02-14
Петко Илиев
Ти си невероятен поет, с чувствително и великодушно сърце. И за това и стиховете ти са истински, силни и въздействащи, а ние те харесваме като поет и обичаме като човек.
Когато чета стиховете ти виждам не само поета, приятеля от сайта СтиховеБГ, но и много сродна душа, която се раздира от жестокостите в живота и от пошлостта около себе си.
Бог да те пази и да ти дава сили да надживееш всяка трудност в живота си!!!
И по принцип най-лесно се прощава на хора, които са ти далечни и чужди, много трудно на тези, които обичаш и почти никога на себе си...