Доловено

Самотен стих забравен до върха,
това ли отредила е съдбата,
шушукането, странна суета,
омраза скрита зад усмивка плаха.

Но аз не бих възкликнал “времена”,
дори и нравите не бих намесил,
че повече от ясна завистта,
припява пак позната си песен.

На ход се компроматите добри,
омаскаряването, начин лесен,
да бъда отстранен като преди,
изровени лъжи, покрити с плесен.

Повярвайте ми, вече ви личи,
актьорското ви майсторство се срути,
за мен сте минало, единствено важи,
да бъда себе си, до сетните минути.            

2010-02-18