КЪРТИЦА

Желаеш да ми сътвориш депресия,
едва ли толкова си силна и всевластна,
макар различни, вкарани в импресия,
щастлив по своему, по своему нещастна.

Дали съм тъжен питаш… че коя си,
де се опитваш да ми ставаш изповедник,
замислен да, вглъбен, но не нещастен,
не бързай да ми казваш, че съм ледник.

Вулкан съм стар, дори да съм задрямал,
спокойно те разглеждам от високо,
недей злословя,… пламък, че съм нямал,
изригна ли, за теб ще е жестоко.

Не предизвиквай лавата ми, отиди си,
почти до кратера си, връщай се обратно,
изгризването ми от теб зависи,
помолена, върви си деликатно.

Изпаднал във покой, а не в депресия,
показах ти, от тебе съм различен,
наследнице на древната професия,
не бързай да ме обявяваш за себичен.

За тебе недостъпен ще остана,
познала ме единствено отвънка,
къртича същност, търсена измяна,
върви… на Сатаната си издънка.

Самотен хълм, вулканът спящ под него,
за днес си пожелах, това ще бъда,
не съм самотен, моето е его, 
желание това е, не присъда.

Петко Илиев