НАПУК

Е, щом ме питаш как съм, ще ти кажа,
за ужас на мнозина  съм добре,
решили от мечти да ме  откажат,
ще ги откажа от отровни бесове.

Те духом  се опитват да ме смажат,
духът ми е свободен да лети,
отива до мечтите ми, разказва,
след туй при мен се връща, пак лети.

Високите поглеждам  от високо,
напук на тях и средния ми ръст,
опитват се дори да ме прескочат,
не могат, лазят, почват да пълзят.

Попаднали в брътвежите злочести,
омесени във собствен сос и жлъч,
обсебени от завист  нечовешка,
раздирани от мисълта за мъст.

Е щом ме питаш как съм, вече знаеш,
че всеки ден воювам с бесове,
победите отдавна не ме радват,
Разбра ли… аз съм дразнещо добре!

Петко Илиев