Не плачете за мен!

Не плачете за мен, със сърцето не спирам да плача,
със червени сълзи непрестанно душата изливам,
но безмълвно, на никой не казвам, все крача,
да раздавам надежда, да давам на другите милост.

Не плачете за мен, просто трябват ми сили да мога,
още дълго с очите да гледам Света и да виждам,
да отделям доброто направено в памет на Бога,
от отровната злъч, лицемерно маскирана в грижа.

Не плачене за мен, аз отдавна приел съм съдбата,
да воювам със странници бесни, смирено прикрити,
на талази предлагащи ценен елей за душата,
но от дявола взели, и платили със черни жълтици.

Не ревете по мен, със гърла осквернени от злоба,
не оплаквайте живия, днес опело не желая,
само въздуха чист, преродил се след тежка прокоба
и искрица надежда, че мога да стигна до края.

31.07.2010г.

Петко Илиев