Някъде

Словата му - обрулени листа.

На вятъра раздава ги,  за помен.

Парад във нищото, гротеска, суета.

Обувки скъсани, бездомен.

Немит отдавна, месечна брада

очите му, потънали, прикрива.

Безпътен крачи, немощна снага,

пристига рано, късно си отива.

Ръката му и палеца напред,

посоката не искат да покажат.

Обрулени словата му, проклет -

да бъде сам. Говори си с паважа.

Месия, демон зъл, глупак?

Не проси. Тихо  рони  думи.

Вони, но словото му дава знак.

Блажени доближилите го. Луди.

Отвърналите се, благослови,

но слово му те не чуват. Глухи.

Върви самотникът, с душата си крещи.

Човеците  - дървета сухи.

Словата му, обрулени листа,

Но вече вятърът не иска да ги вее,

Това плати за свойта свобода -

да е пророк. С безверни да живее.

17.06.2011 г.

Петко Илиев