От обратната страна на огледалото

Не виждаш ли другия, винаги  гръб ти обръща,

когато очите извърнеш,  него го  няма,

поемаш напред, ала той на  обратно се връща,

бил образът твой, но реално е само измама.

И той като тебе, с торбички от хиляди грижи,

от нощи безсънни и болките тъпи във кръста.

Къде ли отива, когато от тук си изниже,

а ти със задачите в битка поредна, насъщна.

Дали във обратното има  от твоите срещи?

Дали го обичат и мразят, подобно на тебе?

Дали във забвение чака, пали ли свещи?

Пътища има ли,  има ли своето време?

Дали е способен да мисли, кротко ли чака,

отново към него, с неверни очи да погледнеш.

Как трудно го виждаш, когато се криеш във мрака

и нагло се смее, когато пред него поседнеш.

В очите му гледаш и той ококорен е в тебе.

И същите думи изрича, по устните знаеш.

Ти тръгваш, зарязваш го в другото време,

по-силен от теб  е, навярно затуй  си и  траеш.

С юмрук не замахвай към него, той може би иска

оттатък  да влезеш, изучил е твоето его.

Безплътен, безмерен, а всъщност  душата ти чиста,

очаква на края на дните… да тръгне след него.

05.04.2011 г.

Петко Илиев