ПАРАД

На мислите си днес направих преглед.
Строих ги всички, като на парад.
Извадих важните на фронта преден,
да водят подчинените във боен марш. 

Подред те козируваха ми чинно,
в армейски блокове от тип каре,
подеха марша в строй завиден,
аз трябваше  да им отдавам чест. 

Най-тъжните в парада бяха първи.
До вчера сган, от днеска мрачна орда.
Отпред вървяха бавно, без да бързат - 
след марша им ги чака ешафода.
 
Тревожните качих на лодка стара, 
изпратих ги в средата на морето.
И ако иска някой, нека ги спасява.
Да тръгва, докато е още светло!

Любовните си мисли подарих на тези,
които само блянове сънуват.
Така в съня си още дълго време,
ще могат да са с мен и да се любят.

Огледах се, площадът вече празен,
дори оркестърът си беше тръгнал.
И само мъничко войниче - слабо,
стоеше смачкано във прашен ъгъл.

Защо остана тук, защо не тръгна,
след блоковете - мисли, многобройни.
Къде бе скрито, че не съм те зърнал?
Да те наместя във редици им стройни.

Погледна ме, изправи се, очите впери,
фуражката намести, скри перчема.
Бях смачкан, затова не ме намери,
Но аз единствен мислил съм за тебе.

Петко Илиев

19.08.2009 г.