Петък вечер

Петък пореден, късо кафе и заблуди.

В джаза по ноти, сякаш е писан учебник.

Стадото в ритъм, блъскат се, друсано луди.

Късо кафето. Маса самотна. Отшелник.

Петък пореден, някъде там е в тълпата,

с дрехи оскъдни, градус докаран от водка.

Мисъл пробягва, дали е и тя във играта?

Келнер пристига, подскача с пружинна походка.

Въси се нагло, липсва поредна поръчка,

знае, бакшишът и той ще е в тягостна липса.

Пръстите търсят по челото следваща бръчка.

Дама отсреща... яко е хванала гипса.

Петък последен, всъщност е събота ранна.

Друсане в  ритъм, чалга е вече тълпата.

И тя е в играта, луда, блуждаеща, странна.

Самотник обречен, разпуснал за малко душата.

09.04.2011 г.

Петко Илиев