Среднощно

Да пиеш  ли, при мене, си дошла?

Какво да ти налея?  Малко мъка?

Шега ли плоска, може би мълва?

Кажи ми Музо, или хващай пътя!

Във тъмното на мойта самота,

компания за сънища отнети.

Поредна чаша грозна празнота

и думи, в недописани куплети.

Коняк ли искаш.  Още ми горчи.

От глътките, на халос разпилени.

С приятели изпих  го, но уви,

отрекоха се, до един, от  мене.

За туй прости! В главата ми боза

останала е, Дявол да я вземе.

И тя е с алкохол, но простота

от нея лъха. Пошло време.

Шампанското?  Оказа се менте.

Платих го скъпо. Истини проклети.

Добре, че любовта си,  в ред,  поне

откупих,  със последните монети.

Прощавай Музо, ти си ме избра!

Не съм те канил, няма да те  гоня.

Не се присламчвай  с плоски номера!

От съвестта си не разливам. Моля!

31.08.2011 г.

Петко Илиев