Не тръгвай с мен!
Не тръгвай с мен, дори и аз не зная,
посоката на дните ми горчиви.
На болката отдавам се до края,
до сетен дъх, до сетните си сили.
Не тръгвай с мен, това не заслужаваш,
самотен искам в ада си да страдам.
Ти просто докосни ме заминаващ,
а падна ли, ще искам сам да ставам.
Не тръгвай с мен, посока просто нямам,
за мен Света отдавна е изчерпан.
Не той на мен, днес аз ще давам,
но, ще ме иска ли Светът за жертва?
Не тръгвай с мен, а тихо поплачи си
и за последно дай, да те прегърна,
не тръгвай с мен, а тука остани си,
да има при кого да се завърна!
Петко Илиев
2010
и камъни петите ти подбиват.
Утрото към залеза си свърна,
но ти не бива да се спираш.
Под теб света е призрачно белязан
и вятъра накриво се разхлипа.
Полъхва той и не, не е напразно,
"готов ли си за пътя" - тихо пита.
Запява нова песен старият Балкан,
а рефрен подхваща ромона речен.
Пътят топло е от слънцето огрян.
Върви, твой е и на тебе обречен...
Някъде след теб, сълзица в мрака
твоето връщане остана да чака.