ОБИЧАМ
Късното лято отмина, отмина безмълвно,
в края се спря до порутени, стари дувари,
тръгна нагоре приведено тихо по хълма,
жълто от слънцето взело, листата да шари.
Късното лято, в самотната лодка на плажа
дето рибарят остави я, то да почине,
тръна от нея, нищо, че беше и стража,
с джобното ножче изрязало твоето име.
Късното лято ли, или последна надежда,
нещо душата да сгрее в поредната зима,
песен, във клоните, вятърът тихо нарежда,
те ми нашепват, че някъде тебе те има.
Късното лято, в паважа на улица стара,
семе посяло, от нищото цвете наднича
Господи, нека до пролет цвета да изкара,
в него е цялото мое вълшебно: “Обичам”!
Петко Илиев
27.11.2010 г.
в края се спря до порутени, стари дувари,
тръгна нагоре приведено тихо по хълма,
жълто от слънцето взело, листата да шари.
Късното лято, в самотната лодка на плажа
дето рибарят остави я, то да почине,
тръна от нея, нищо, че беше и стража,
с джобното ножче изрязало твоето име.
Късното лято ли, или последна надежда,
нещо душата да сгрее в поредната зима,
песен, във клоните, вятърът тихо нарежда,
те ми нашепват, че някъде тебе те има.
Късното лято, в паважа на улица стара,
семе посяло, от нищото цвете наднича
Господи, нека до пролет цвета да изкара,
в него е цялото мое вълшебно: “Обичам”!
Петко Илиев
27.11.2010 г.