Пясък

По пясъка на нямата река, 
рисувам болката от тихото отричане,
крещя със пръсти, ненамерил любовта,
захвърлена със думите във нищото.

По пясъка на нямата река,
следи оставят босите надежди,
разказани, измислени слова,
за приливни и отливни копнежи.

На пясъка, до нямата река,
със изгрева, забравил да пристигне,
стоя и чакам да се върне тя,
заминала… но без да си отиде.

От пясъка на нямата река,
водата трие мислите ми трудни,
със болка нарисувани в нощта,
от пръстите, кървящо будни.

А пясъкът, от нямата река,
останал скрит в юмруците смразени,
той само мой е, тя е тишина,
загнездила се тук без време.

16.05.2010 г.

Петко Илиев