Самотница

С колко лица се явяваш пред мен?
Колко са твоите странни истории?
За душата говориш, но тя е във плен,
на твоите грешки, болки и фобии.

Скрита зад многото нови лица,
винаги нещо от тебе издаваш.
Не ще ти помагат стоте имена.
От себе си можеш ли вечно да бягаш.

Намираш си пристан и после отплаваш
... ненамерила място за себе си.
А болката твоя на други оставяш,
нелепо осъдени с  твоята нежност.

Такава видях те зад туй ти лице.
Очаквам те следваща… чакам те моля!
Със новото име и скрито сърце -
самотно забравено в някоя роля.

19.08.2009 г.

Петко Илиев