БЕЗВРЕМИЕ

В безвремието тихо на нощта,
когато и звездите си почиват,
когато уморени в тишина и
птиците мълчат щастливо.

Тогава във мечтите ми ела,
във мислите, с които да заспивам,
освен на яве, искам и в съня
да виждам как, от теб отпивам.

В блаженството на тяло и душа,
останала в прегръдката ми дива,
със тебе искам, тази тишина
да ме залива. Нощ красива.

Безвремието тихо и страха,
че няма да те има в заранта ми, 
не ме оставят.

                         Моля те ела!
Със тебе да сънувам любовта ни.

19.10.2010 г.

Петко Илиев