Писмо

Красиво подредени, мили думи,
изписани с перо от чисто злато,
мастилото е, с нишки от коприна,
хартията, със нежни аромати.

Гравирани със фин, прилежен почерк,
трениран през годините нарочно,
очите  връщат се за втори прочит,
но бяга погледа ти от писмото.

Добре си служи с  римите, като в учебник,
намесени са всички алегории,
Земята, въздуха, Луната и морето,
със изгревни и залезни истории.

Опитваш се на глас да го прошепнеш,
но звуците във гърлото се спират.
И пак започваш търсиш в редовете,
поне искрица чувства, не намираш.

Мълчиш  и   мъчиш се да скриеш,
от погледа ми редовете чужди.
Решаваш Ти, дали любов да пиеш,
или във вещи да се обградиш, ненужни.

Аз думите не мога да редя в  куплети,
до плажа  мокър,  мога   да  изтичам,
със миди  да  изпиша  до  морето,
с печатни букви: "Само теб обичам!"

Петко Илиев

2009 г.