По улици бавни вървя

По улици бавни вървя, по бързи пътеки,
във тъмното търся нощта, разранени нозете,
в гората без сянка останах, самотни дървета,
напразно се търся потънал в земята,… утеха.

Препълнени кладенци, жаден водата не пия,
отрупани маси, погачата цяла оставих,
поканен, от прага си тръгнах, каква орисия,
заминах… и пътя обратен забравих.

По улици бавни вървя, но животът ми бърза,
във тъмното търся искрата, заровена в мене,
гората в поляни превърна земята си твърда
и жива водата очаква ме… за да я взема.

В олтар на сърцето зовящият праг се превърна,
със хляба нахраних бездомник, целуна нозете,
отпих от водата си жива, реших да се върна,
а пътят оказа се някъде скрит във сърцето.

По улици бавни вървях и така от години,
на сляпо посоката търсих, отворена рана,
мечтите се върнаха, виждам очите ти сини,
а исках в отвъдното, някъде там да остана.

01.04.2010 год.

Петко Илиев