Погледай ме

Погледай ме, аз гледам те отдавна,
погледай ме, преди да съм ти казал,
че времето е нашата раздяла,
че аз без тебе съм морето празно.

Погледай ме, дано си го разбрала,
че ти си слънцето, което чакам,
без теб земята ми ще е скована, 
а утрото ми разтопено в мрака.

Погледай ме, дано си го разбрала,
че нужна си, очаквате зората,
любов си ти, макар и закъсняла,
във ъгъла забравена да чака.

Да трябваш ми, отново да изгрея,
с лъчите си единствено за тебе,
с прегръдката морето да налея
и във водата две слънца да светят.

Да трябваш ми, дано си го разбрала,
дърветата без тебе не разцъфват,
тревата ми нашепва за раздяла,
а времето души ме, хватка мръсна.
…

Сама си, знаеш, аз ти трябвам,
не се мъчи и мене не измъчвай, 
ти виждаш, в лед скован изгарям,
не съм си тръгвал, просто се отдръпнах.

Петко Илиев

10.01.2010 г.