Баба Пуцана (От цикъла "На мегдана") (+16)

Да ви разкажа, нещо се случи,
баба Пуцана дива лудее,
ходи из село, кат` бясно куче,
вън да излезе, никой не смее.

Срещнал я попа, к`во ли му трябва,
че я попитал за Хаджи Кольо,
ревнала бабата сбрала мах`лата,
ти ли бе отче мене ще бориш.

Дето ме тайно скри зад олтара,
уж да ме питаш за божии грешки,
после от расото тайно подаде,
нещото твое, безсрамник зловещи. 

Да съм мълчала, че скверни са мисли,
ще имаш да вземаш, тъй дет ме питаш,
не бягай бе отче, нали сме си близки,
не бързай пред хората да ме изриташ.

Че мигар мръсник си, по две ни редуваш,
по пости си с мене, прикрит зад олтара,
по блажно със баба Султана палуваш,
за Кольо ли питаш?, добитъка кара.

От тоз ден нататък, май селото тръпне,
по тъмно излизат мъжете злочести,
на Богу се молят Пуцана да млъкне,
ала едва ли ще стане, 
                                 До нови Ви срещи!

15.06.2010

Петко Илиев