ГОРСКИЯ ЦВЯТКО (От цикъла "На мегдана") (+16)
Зимата идва, дядото клети,
седнал да дума със баба Пуцана,
ходил за дръва, но горският Цвети
спрял го и викнал със страшна закана.
Още веднъж ако тука прекрачиш,
върши да сбираш и дънери стари,
тежко ти се пише, дъртако разклатен
Акт ще ти пиша за кражба. – Разбра ли?
Дума и дядото, тихо нарежда,
как ще се топлят през зимата люта.
Бабата бясно навънка поглежда.
Ей ся ще видиш защо съм прочута.
Тръгна с галошите, истинска хала,
Цвятко да търси, да се разправят.
Бързо след нея комшийката Мара,
хукна да гледа къде се отправя.
Бабата бърза, не ще да отлага,
в горското спря се, отвън се провикна.
Цветане нещастен излизай веднага!
Горкият иззад пердето надникна.
Недей да се криеш, знам, че си вътре,
хората чакам от махалата,
да им разкажа за тебе разпътник,
как ме обарваше горе в гората.
Как ме завари наведена клета,
гъби да сбирам, в корията стара,
как го извади, опря пистолета,
ща не ща после та пооправих.
Беше ти хубаво, лигав злощастник
баба направи ти две вувузелки,
после разгащен полегна, развратник,
било ти хубаво в по-стари лелки.
Цвятко не крий се, бързо пред мене,
пет коли дръва у нас да закараш,
щото да знаеш, че хич не ми дреме,
Зная за другите баби дет бараш.
Горският жален, главата си трие,
мисли и смята от де да открадне,
що ли му трябваше дядо да бие,
за пет сухи клечки да го нападне.
Бабата тропна, аха да отвори,
наново устата си, Цвятко излиза.
Гледа земята и тихо мърмори.
И него кат кмета споходи го криза.
Тръгна, излезе хвана гората.
Баба Пуцана пред двора зачака.
Мина, не минаха, четир`, пет часа
два камиона пред бабата спряха.
Де да раз`тварваме бабо Пуцано?
Горския Цвятко дърва ти изпраща,
каза, че сметката била голяма,
ама със кмета по равно я плащат.
Тихо прегърна си дядото, баба,
ей тук раз`тварвайте млади момчета,
то за дървата хвала и на двама,
баба пък вас ще гости със кюфтета.
Лесно размина се горската криза,
но от тогава любовникът Цвятко,
вече в гората оправен отива,
да му не идва на ума за бабки.
16.07.2010 г.
Петко Илиев