ДАР

Поръчаха ми да напиша стих,
за няколко велможи знатни.
Как Кралят свой обичали, честит
и с дарове ще го обсипят златни.

Приех поръчката им на шега -
попитах кой от тях ще плаща?
Спогледаха се всинца на часа,
- че как  така ? – За Краля не е ли безплатно?

- Е ... щом за Края  е, … тогава може!
Добре, че той е мъдър господар!
Ще ги науча гнусните велможи,
как при поет се ходи на пазар.

Започнах  думи да редя в куплети,
със скрити мисли  във словата гръмки.
Велможите потриваха ръцете,
очаквайки благословии звънки.

Така безумците при Краля се явиха.
Наместо дарове, със моя стих.
И в глас четяха до земя превити,
а Кралят… спря ги с гневен вик.

О … Вий нещастници свидливи,
тоз дар не е от Вас а от поета клети.
На него грош дори  не сте платили,
за тези мъдри думи във  куплети.

Не искам тежки дарове,  лампази!
Фалшиви ще са – като Вас самите.
Поетът днес на яве ми показа,
от где се каните да вземете парите.

Ще грабите народът ми окаян,
с торбичка,  мен да донесете злато.
А делвите заровени в земята -
грабежа ви ще скрият от раята.

-Лукавите велможи тук вържете -
издаде заповед на тежката охрана.
А след това поета доведете,
че дар съм му подготвил и награда!

- На бедния  писач  платете сума!
- изрече кралят като в тронно слово.
- По златен грош за всяка мъдра дума,
- по сто тояги на велможите... – на голо!

03.08.2009 г.

Петко Илиев