И кмета (От цикъла "На мегдана") (+16)

Седмици три са, чудото още,
в селото наше, всичко е скрито,
баба Пуцана тръгнала нощем,
кмета да дири и пита сърдито.

Ти ли бе долни, кмете разпасан,
ти ли му каза на дядото клети,
денем, че идвал Кольо наквасен,
мен да люби в егрека с овцете.

Ти ли бе кмете, дърти михлюзин,
как ти сърцето тез думи изрече,
що щеше кмете тогаз помежду ни,
да ми пощипвате с Кольо нозете.

Помниш ли кмете, скрит зад дувара,
как ме привика да ме погледаш,
после поиска и друго да правя,
било угодно, че е в неделя.

Барем да беше нещо отгоре,
то като другите нищо не струваш,
само се ерчиш, но пък мой Кольо,
с най-дълго нещо е, честна ви дума.

Кмета попарен бързо потъна,
три дена вече навън не излиза,
кметството наше в бакии затъна,
горският нещо изпаднал е в криза. 

Петко Илиев

03.07.2010