Фелдшер (От цикъла "На мегдана")

Вчера до вкъщи Мара пристигна,

вика отвънка, като разпрана,

влиза направо, дъх и не стигна,

ама започна със клюка отбрана.

Да ви разправям чудо голямо,

снощи у бабини пак разправия,

дядото пита Пуцана от рано,

де през деня, му колана затрила.

Тя пък забравила де го занесла,

чудом се чудила, мръкнало вече,

дядото  вика: “В обора ми беше”.

Тя се завайка, но пък се сети

“Слушай ма дядо, тоз път невинна,

аз съм пред тебе, тъй да го знаеш,

фелдшера днеска  зарана  пристигна,

да ни прегледа болната крава.”

“Сигур по грешка той го е сложил,

като си чистата дреха облича,

щото добичето…  се поизложи,

и върху него се понадриска.”

Чуди се дядо дали да  и вярва,

тръгна да пийне едно в кафенето,

там пък събрани, дружина отбрана,

черпи ги фелдшера, сторил сефтето.

Дядото клети на прага поседна,

гузен не иска да види тайфата,

Бабата люта май пак е неверна,

с фелдшера дето му слагат рогата.

Пътя обратен към къщи подхвана,

кепето скрива очи насълзени.

Как ли го чака във къщи Пуцана?

С нова история, в най-скоро време.

Петко Илиев

19.03.2011